Дух волен, дух сидеров

Предполага се, че всички разпознавате фейса на централния нападател на малкия, но сплотен тим на "Атака". Пък и да не го правите, то отдолу с хубав, четлив шрифт си пише кой е собственика. По-важното е (първо) защо тази мила физиономия от седмици доминира кьошетата и сокаците на родните градове, че даже и междуградските пътища, и (второ) защо се усмихва (което не е често срещана картинка). 

Та, първият отговор е, че защото дойдоха избори и е време да видим какво ново ще ни покажат факирите на политическия маркетинг, които по традиция си знаят урока - плакати до спукване, някои от които доживяват чак до следващия вот, билборди, че е по-скАпо и по-голЕмо (разбирай престижно) и концерти на български рок и фолк "звезди" за наслада на душата народна (доколкото баба Лили попада в една от двете групи;-)). Вторият отговор си признавам, че ми струва малко повече усилия. Не е в стила на бат` (Не)Дволен Лидеров да пуска мили усмивки, тъй като от 6 години насам той иска да се позиционира като "лошия" в "страшния филм" на БГ-политиката. Този момент - ульбката - явно му е вменен от бандата ПР-ри, които са взели нещата в свои ръце, но мен повече ми се струва, че нещо го е заболяло и това е естествен израз на страданието му, а не мил жест към аудиторията.

Разбира се, всички тези глупости са очевидни за средностатистическия (останал в страната) избирател. Фокусът ми всъщност е насочен към надписа в жълто, в ляво на борд, който с весело шрифтче се опитва да ни грабне вниманието и съзнанието. Щото все пак накрая трябва и да се гласува! Дрезнещото в случая, което искам да коментирам като гражданин на съвременна европейска държава е думата "враг". Вярно е, че само допреди 60 години най-"напредналите" в еволюционно отношение държави са си сипели бомби една на друга, също е вярно, че само допреди 20 години по нашите земи беше "модерно" да се бориш със сърп и чук срещу класовия враг и империализма, но към днешна дата който употребява тази думичка би следвало да бъде определен като престъпник. Надписът - слоган, мото, хитра кеч-фраза, или както и да го наречем - има за цел да създаде впечатлението, че в България има война и хората са се наострили един срещу друг или по групи. За мен това е дори грубо нарушение на Конституцията, тъй като създава напрежение в претендираща за демократична държава (и то не само психологическо такова!). Мен лично ме обижда. Оказва се, че съм явно много тъп, щом се предполага, че ще му повярвам. Това пък, че дори връгът му знаел, че е "прав" също добавя негативи към пейзажа. Щом Волен бил прав, значи "врагът" е крив, т.е. невеж конформист, толерантен и жадуващ в тая страна най-сетне да спрат да се базикат с т.нар. етническа карта. Е, мерси, сега се наистина ме взеха за мезе! Е, евала и на комуникационните мозъци зад въпросната фраза! 

Иронията е, че точно този билборд се намира на 150 метра от един от входовете към кв. Факултета. Тъпотията е, че усмивката и "вражеското" настоение на пишман-политическия деец се отнасят като плюс към минус. Тъжното е, че в края на октомври тумба ощипани от съдбата отново ще отидат да гласуват (марак и с малки шансове за успех) за човека, който се изтупа от журналистическия нафталин с нечии парички, за да поведе 100-на лупени в защита на българската "кауза";-(. 

Обща теория на кокошката

Нямам нищо срещу използването на животни по рекламите. Особено когато се търси вниманието на децата те са незаменим инструмент. Напоследък обаче забелязвам, че любимото за употреба животинче в спотове, които циркулират в родния ефир е кокошката. И то не за кой да е таргет, а за по-възрастния. Въпреки че със сигурност в двата разглеждани тук примера "съвпадението на лица и събития е случайно и неволно", то нахален блогъроблудстващ коментатор като мен нямаше как да си сдържи разсъжденията.    

Всъщност случаят на кокошката е повече от ясен. Няма култура, в която тази домашна любимка да не е възприемана като необходима, но глупава животинка. Мога да се обзаложа, че тя е любимият "материал" за жертвоприношения и за запълване на трапезата навсякъде по света. Пита се в задачката защо кастингът я е избрал да съпътства рекламирането на продукти? Честно казано в клипчето на Seat изобщо не разбирам за какво става дума и каква е ролята на кокошката. Обичайно за автомобили се ползват коне, лъвове и пр. метонимични образи. ОК, по правило кокошката не лети, но в рекламата е представена летяща като ястреб, което не е много оригинално като хрумване. Вероятно контрастът има за цел да ни обърне внимание към някаква извънредност и необичайност на офертата на марката, която разчупва възприетите модели на рекламиране на коли. И според мен шаблоните в бранд комуникациите са скучни и трябва да се предизвикват, но и когато биват променяни, би следвало мениджмънтът да си даде сметка какво губи от посланието и какво тази "изкълченост" носи като добавена стойност. В нашия казус аудиторията нито може да се впечатли от какошка, която получава начален старт от бързо преминаващ автомобил, нито придобива идея как птицата се връзва с по-ниските цени (в побългарения вариант) или с лъскавостта на новите модификации на продукта. Ако пък потребителят трябва да се припознае като кокошката, която е "подпомогната" от марката, за да придобие движение, то е повече от ясно, че това е най-тъпата идея, която може да хрумне на някой, още повече на агенция, обслужваща мастодонт като VW. 

Малко по-лесна за отгатване е ситуацията в рекламата на Samsung Galaxy. И тук базата е контрастът между кокошката и библиотеката, което предполага, че животното (което просто "не принадлежи" на обстановката) е толкова малоумно, че ще измъти три яйца на дисплея на телефона. Като прибавим и името на модела "Galaxy", си правя моментално асоциация с онзи лаф за далечното разстояние между магарето и космоса. Мен обаче пак не ме напуска усещането, че и тази прочута компания разчита и потребителят да е с разсъдък на кокошка, за да си набави точно това телефонче. Въпросът, който остава открит е кое е първото - криейтивът или кокошката?