За баш майстора - пре-подреждане

Безспорно в предния си пост доста поразсъждавах за феномена на всичкологичната подготовка сред българските журналисти-баш майстори и не мога да скрия, че подобни безумици ми държат влага дълго време. Най-лошото е, че човекът, когото нарекох "автора" (на коментарната статия) просто ще продължи да си блее по популистки теми, подобно на болшинството негови колеги, и всеки ден ще захапва нова и нова тема за безсмисленото си и, което е направо най-жалко, неконструктивно умотворение.

Елементът, който нарочно изпуснах в онзи текст беше всъщност ключовата в цялата пледоария на разсърдения автор-бункар теза, а именно, че автентичната култура у нас ни предпазва от маркетинговите атаки на западните компании и техните "видиотинени" рекламисти у нас. И тъй като съм посветил времето си и на двете теми - брандинг и култура (в доста широк диапазон) ми е смешно-тъжно да чета материали, писани от хора, които нямат реално отношение към нито една от тях. За такива хора е важно, че са чували тези думи някъде из ефира и че имат форум да наставляват "масите" без особено да му мислят. Да, ама не! Нещата никога не са толкоз прости, но на журналистите им се ще хората, които четат менталните им проблясъци да са достатъчно прости, за да не разберат повърхностността на написаното/казаното. В нашия случай например, авторът е посочил, че българската културна идентичност се крепи на поп-фолка и така характерната ни "меланхолия". Последното идвало от навика ни като българи да гледаме с носталгия назад в историята си, а не напред към нови възможни пректи за по-светло бъдеще. Това добре, но мен лично ме обижда, че бардовете на поп-фолка са се превърнали в очите на пишещия брат в стожери на местната култура срещу Запада. На всичкото отгоре тази констатация не е вярна, тъй като именно тези персони повече дори от политиците и актьорите са се превърнали с част от маркетинговата машина, която многопочитаемата от автора Наоми Клайн така отривисто критикува. Това едно. Другото е, че поп-фолкът просперира, защото е с текст на български език, който от своя страна е лесно смилаем и проповядва теми, за които аудиторията обича да чува и я кара да избягт от реалността. Само че в тези теми и в стила на изпълненията и видео клиповете няма нищо автентично местно или оригинално (да не говорим за мелодиите). Кое във въпросните песни или изобщо в цялата чалга "култура" се оказа толкова нашенско, че даже ни пази от опитите на Запада да ни завладее интелектуално и духовно? Ми, точно нищо! И ако Азис и колегите му ще са моята автентична култура, по-добре сам да се предам на Запада, защото в поп-фолка няма основа, а няма и бъдеще за самосъзнанието. При това отпорът на чуждите "модели" у нас никога не се е състоял - и леви и десни ни носеха (и ще ни носят) успешно все чужди модели, защото в България тъканта на народната култура не е достатъчно здрава, за да ни послужи занапред. Да бъдем реалисти и да си признаем, че винаги сме приемали с охота чуждите стилове на живот - от юг 500 години, после малко от Запада, след това много от Изтока и сега е ред отново на дълбокия Запад. И на всичкото това да казваш, че "удържаме" опитите да ни се наслагват модели е хабене на химикалката. 

Колкото до меланхолията, явно авторът се чувства като "червена бабичка", която има необходимост да гледа в миналото. Аз и доста хора около мен не се чувстваме меланхолици и за нас мисленето в перспектива е единствената алтернатива на чалга мисленето и тъпченето на едно място. Не мисля също така, че и политиците в България гледат само назад, просто е нереално и вече не е вярно. Който имаше да лае срещу комунизма или да го защитава, го направи - книги се изписаха, приказки се изприказваха, но ситуацията вече е доста по-различна. Гледната точка на пишещия брат е поредното доказателство не за меланхолията като национална черта у нас, а за това, че все още на много хора им е по-удобно да казват, че меланхолията е налице и да пишат текстове като коментирания тук, за да правят хората меланхолици. Но имам новина за такива като него - сорри, но няма да се вържа, защото ако България е географското място, на което живея, то благодарение на новите технологии и реалности, светът е станал мястото, което изобщо обитавам и всякакви пост-комунизми и псевдо-народопсихологии, като нещото в което той иска да ни убеди, ми се струват направо смешни.  

Към размислите на баш майстора

За двете години на стопанисване на този блог съм бил критичен повече, отколкото ми се е искало. Признавам го. Настоящият, нещо като "юбилеен", пост също се очертава да е такъв - критико-спекулативен. За мое най-искрено съжаление неприятните извори на размисъл се намират по-лесно, често без дори да ги търся.

Този път говорим за една коментарна статия на журналист от в-к "Дума", която премина с известен бъзззз през ФБ-пространството преди 2 дни, а от статистиката става ясно, че като цяло е привлякла доста (над 500) читатели. Нейният млад и напорист автор е прегледал набързо философията, на която се базира бестсейлъра "Без лого" - очерк за мощта на брандовете на канадската му колежка и звезда на антиглобалисткото движение Наоми Клайн. После се е опитал да приложи (някак) модела върху българската среда и влиза в едни хаотични разсъждения...

Резултатите от "деск-експеримента" му, освен че се оказват любопитни за много от хората, които видяха текста, са и повече от съмнителни. Всеки ред в него си заслужава анализа, но ще се постарая да изведа наистина само онези малко на брой части, от чийто коментар може изобщо да има някаква полза:

Изказването в посочения текст, че България се оказала "имунизирана" срещу тоталната експанзия на брандирането (апокалиптично видяна от Клайн), е допълнено от автора с характеристиките "парадоксално" и "интересно". Е, не е нито едното от двете! Защото всъщност настъпването на маркетинговото царство е факт дори и у нас, но явно леснината на словоблудстването не дава възможност на холистичните обществени мислители да се поогледат по-експертно в света, който обитават. Няма нужда от аргументи и инструменти, думата им е чиста монета! Съгласен съм, че средата в БГ е различна от тази в Северна Америка, размахът - да, несравним е, видимите резултати - може би не съвпадат, но механизмът го има в цялата му прелест, при това е заработил доста преди "синьо-червената" мъгла да ни споходи [за справка разсъжденията на проф. Боян Дуранкев в "Началото и краят на Третата световна война"]. Най-елементарната илюстрация, която сега ми хрумва са боядисаните в цветовете на Nestle стени на училищни сгради в София, фактът, че Coca-Cola се продава и в кварталните кафенета, и че "на теория" българинът няма средства да се издържа, но доста народ разнася устройства на Apple, които са в пъти по-скъпи от сходните продукти на други марки и пр, и пр. Списъкът може да стане и по-дълъг, но не това е темата.

Редно е обаче да акцентирам повече на ето този точно пасаж: "Ако някой от новоизпечените пазарни специалисти у нас – това са нова порода уеднаквени и видиотени хора – си бе направил труда поне за един момент да прелисти книгата на Клайн, може би щеше да се усети какво точно липсва в тяхната рекламна атака срещу българското общество." (курсивът е мой - Д.Т.). Като подминем хлапашките наричания от страна на автора по посока на гилдията, цялата "обида" (в официален ежедневник!?), въплатена в думите му изобщо е неграмотна и изумява с фриволността си. И това го пише човек, в чийто материал има вплетени рекламни линкове!?! Похвално е някак, че все пак се е сетил най-накрая, след близо 12 години от излизането й, да разлисти книжката и да й се възхити, но аз съм я чел най-малко няколко 3 пъти в последните 6 години, а пък съм именно от "идиотите", които обучават едни други такива, че и си позволяват да пишат чат-пат по темата. Също така препоръчвам "Без лого" винаги, когато имам възможност за това и съм я коментирал неведнъж с всякакви хора. Нещо повече, чел съм с кеф и други материали на Клайн, както и такива срещу нея. Така правят просветените хора в 21. век, за да са наясно с нещата, за да не са "бройлери", зяпащи тъпо в телевизорите, както наскоро се произнесе един наш именит социолог относно обитателите на медийната ни култура. За да задълбоча безплатния задочен урок към нашия автор, ще подчертая още, че от издаването на книгата на Клайн до ден днешен няма уважаващ себе си автор - независимо академично лице или практик-експерт в брандинга, - който да не я споменава и коментира в материалите си. И това се случва в цял свят. Именно подобен респект към инакомислещия колега, който е чужд на журналистическата "порода" от своя страна, смея да твърдя, че не е несвойствен на професионалистите от комуникационния бранш у нас.

Нещото, от което страдам интелектуално в целия тоя казус е, че в някакъв смисъл статията е пореден опит да се "възхвалява" безрезервно определена книга (като "Капиталът", "Сблъсъкът на цивилизациите" или пък "Мечо Пух" например), защото ми напомня как у нас през 90-те, всеки който си беше поне купил (поне) една книга на З. Фройд, се мислеше за психоаналитик. И не само това. Фактът, че доста от този тип "просветителски" текстове светкавично се превеждат на български език (визирам и последната творба на Клайн) е породено най-вече от много по-елементарни и популистки подбуди, което напълно съвпада с концепцията на маркетинга, че "известните" имена продават сами по себе си. Авторите им са марки, дори и да го отричат. А точно пък кака ни Наоми е 100%-ова такава! В един съвсем пресен материал посветен на "марката Клайн" (2010 г.) Ръсел Белк - многоуважаван от мен бранд-изследовател - без излишни напъни и много интелигентно е описал съзнателно моделираното й маркетинговото поведение. Не ме разбирайте погрешно, страниците с наблюденията й са безценни и разумните хора я четат образовано и компетентно, така както лидерите на неолиберализма са чели навремето "Капиталът" - като коректив, за разлика обаче от вождовете на Изток, които без изобщо да четат каквото и да било (не само защото доста от тях са били напълно неграмотни), са проповядвали "марксизъм" и там други... неща. 

За разлика от автора, който се е описал като ревностен политически коментатор, а в личния си блог ни осведомява, че всъщност не му "пука" за политиката (!?), аз си стоя зад позицията и се чувствам длъжен да отговоря от името на хората от сферата на брандинга и рекламата. Доста от тях всъщност имат значими пазарни успехи и работата им е достатъчно ефективна, въпреки нездравите условия за бизнес у нас. Казвам го с цялото убеждение на човек видял такива хора и такива успехи.

Тук много ми си искаше да избегна финалните коментари, но ръчичките не спряха да ме сърбят! Какво всъщност разбрахме от мисловните напъни на автора? Подобно на всеки средностатистически журналист, очевидно той е специалист по всичко, ерго - по нищо, и защитава онази теза, която е по-вероятно да повиши интереса към и продажбите на медията, за която работи. Та колкото по-очернящо и нихилистично, толкоз българският читател повече ще се зарадва. Колко благородно! Пък на всичкото отгоре тонът е обичайният истерично-саркастичен, така характерен дори за сериозните медии в наше време. Изпълнен е с напрежение и поучения, с негативизъм и изводи "на едро", което само подчертава не филантропските настроения на духа у младия автор-бунтар, а чуденката какво да напише изобщо. Този ден е решил на мушката да са "лошите" бранд специалисти, каквито никога не е виждал [Що ли ми напомня за Карл Май и Жул Верн едновременно!?]. Явно затова, мисля си аз, той смята, че работата им не спори - тъй като се съмнява, че въобще съществуват. Не разбрах само кой има полза от всичкото това, във всеки случай не и читателите на в-к "Дума", нито пък тези на Клайн! 

И моля ви накрая, мили хора, прочетете сами въпросната книга, няма нужда да ви я обясняват посредством политически украсен канал! Човекът поне се постара ни осведоми, че тя е/става за четене!

Ирландско, твърде ирландско

Полуледниковата епоха, която ни се случва вече няколко седмици навън явно ме карат да си мисля за затоплящи субстанции не само за физическата обвивка, но и за менталната конструкция. Та вероятно затова си припомних лавината от реклами на уиски по време на коледно-новогодишните празници. Първото, което ми направи впечатление беше масираната комерсиална атака на марките от сектора, каквато не помня да сме имали в последните години; второ, традиционният участник - "Johnnie Walker" като никога доста чезнеше в шума на "колегите", въпреки поредния си надъхващ спот, за който вдигам палец нависоко, и, трето, ирландският произход на напитките очевидно вече надделява над шотландското. Помня времето, когато новоприетият в лоното на свободния пазар българин си знаеше, че по-добро (разбирай скъпо и престижно) от "Джони" няма и чат-пат замазваше положението с "Teacher's" или "Grand's", или пък с тяхното оригинално "менте" "100 pipes", примерно. Абе, важното беше бутилката да не може да се търкаля. Мисълтта ми е, че дълги години след началото на прехода в БГ все още върлуваше треската, че уискито трябва да е "шотландско" (което звучи като стереотипите от последния ТВ клип на "Загорка";-)!), за да говорим, че изобщо е "уиски". Което показва, че в годините преди 10 ноември комуникацията и ограниченият достъп до кохлибарената напитка е свършила добра работа на брандовете от страната на мъжките полички, докато в световен мащаб двете непримирими дъждовни земи - Ирландия и Шотландия са водели епични битки за сърцата и бюджета на потребителя. Рано или късно това съперничество трябваше да достигне и нашия пазар. Далеч съм от идеята, че това е станало тия дни, то всъщност продължава вече близо десетина години, но в сектор, в който вкусът е от изключително значение и има бясна конкуренция от сектора на ракийте, особено зимата, ирландските брандове успяха да обърнат нещата в своя полза. Данните, които по едно време ми минаха през ръцете, сочеха, че ирландските уискита уверено завладват душите на младите хора у нас. Това е що се отнася до вкуса, но ако вземем комуникацията, "Jameson", "Bushmills" и Co. превземат територии с помощта на хумора (като инструмент) и по-неангажиращи послания (като позициониране) - приятелство, инат, чисто забавление. Последното, поне според мен, доста се харесва на таргета, тъй като "шотландците" прекалено много наблягаха на сериозните теми и на произхода си, а вече всеки знае кой откъде идва. Така например, ако някой гледа спота на "Johnnie" без финалния кадър, няма и да разбере кой му казва, че е време за постижения и изпълнение на мечти.

Къде е мястото на "българския" им събрат - "Black Ram" в цялата картинка? Ами, никъде. Въпреки че никъде никой не ни казва, че тази марка има връзка с България, то и никой никъде не ни казва откъде идва напитката. Видимата прилика на рекламите на "Ram"-а с тези на "Tullamore Dew" и с някои на "Jameson" отпреди 2-3 години, вероятно идва да ни създаде асоциации с Ирландия, но кому е нужно това, когато всеки е чул поне, че това е марка на български производител и единственото й предимство в този сектор е ниската цена. Също така, надали има по-нехващаща декиш легенда от измислената такава - в нашия казус - това е легендата за някакъв си овен, че на всичкото отгоре тя трябва да ни създаде усещане за традиция. В кое, в производството на уиски в България ли? Най-малкото странна концепция!? То е ясно, че въпросният производител си е направил сметката каква му е далаверата да лансира толкоз години уиски, което може по субстанция да е ирландско, но по душа няма как да е каквото и да било, и най-вероятно си има своите почитатели, но на фона на комуникационната политика на автентичните си "колеги", аз поне не разбирам защо трябва да си хаби бюджета за телевизия, предавайки послания, които никой няма да възприеме. Като че ли ракиеният пазар е мястото, където собственикът на марката би следвало да дава повече от себе си за по-разумни резултати.

Подточка "В"

Поради неочаквания за мен интерес към един пост в този блог от преди 20-тина дни, посветен на опаковка от яйца, реших да направя темата с продължение. Всъщност е нещо като доуточнение, отколкото опровержение; коментарите към материала ме задължават да дам някакво официално становище, тъй като за разлика от полуграмотните и злобни "анонимки", които получих, аз държа да покажа отговорност за думите си и поради това не си крия името и фейса. Изказвания в стил "БГ Мама" не заслужват внимание като цяло, но да речем, че днес съм имал повече време и със сигурност повече уважение към тези, които си правят труда да четат написаното от мен.

Първо, като отговор на колегата от "Маркетинг Локал"-а, заявявам, че написаното от мен в началото, че марката на пакета е "Бенетон", а не действителното и очевидно наименование "Венетон", е изцяло грешка от небрежност. Но тази грешка е "вярна" в известна степен, тъй като аз уж съм нормален потребител, а пък ми е направило впечатление сходството в имената! Нали (уж) целта била да се различаваш с нещо на пазара!?

Второ, проведената от мен проверка в онлайн базата-данни на Патентно ведомство (просто ей така от любопитство) показа, че в БГ няма регистрирана такава марка нито с "В", нито с "Б", нито на латиница, нито пък на кирилица. Да не говорим, че има езици, при които разликата между двете съгласни е почти нулева. Което от своя страна показва, че не е никаква търговска марка, а мениджмънтът на фирмата явно толкоз си разбира от работата. ОК, това е името на производителя, но и то самото е бранд и следва да бъде обмислено. В нормалните компании, които съм убеден, че са много по-далеч назапад от Перник, името на марката се мисли дълго и напоително, за да се постигне положителен краен ефект и да се избегнат "недоразумения" като обсъжданото. Тук е мястото да подчертая, че продуктът - демек яйцата на раздора;-) - са наистина с добро качество, макар претенциите да са от "свободни" кокошки да са направили "особено" впечатление и на една колежка още преди две години (вж. блога Smiling).

  

Използвам времето и място да се защитя с някои доказателства, както би следвало да се прави. Мисля си, че става ясно от предходния пост, че основният ми акцент попада върху липсата на креативност, а не върху качеството на нечии яйца сами по себе си. Затова посочвам на критикарите (не критиците, моля!), че творчество в така скъпоценното им име наистина няма. Освен, че в Google излиза ЕТ "Венетон-Антон Петров", което е ЮЛ, занимаващо се с ремонти и изграждане на ел. инсталации, срещаме и това нещо на картинката в ляво. Някак си не мога да се абстрахирам от факта, че фирмата е за (детски) дрехи, а пък и логото е доста разноцветно! На всичкото отгоре информацията качена на сайта www.bulborsa.com е една анотация за дейността на въпросната фирма, където данните за двете вече споменати ЮЛ е объркана - хем е ЕТ "Венетон - Венета Петрова", хем е ЕТ "Венетон - Антон Петров"?! Значи все пак не съм единственият, който има проблем с наименованията, а ще по-малко с изнасянето на проблема пред публика!

На рекламата не й е пресъхнал кладенеца

Голото си е голо и хубавото си е хубаво, две мнения няма! Наскоро попаднах на една публикация (поредната), в която се твърдеше, че сексът - разбирай еротиката - продава. Основната аргументация за това "откритие" е, че голотията създава добро настроение и позитивни асоциации към продукта. И марката, естествено. Сигурно като редови потребител ще се съглася. Че на кой (особено мъж) му е неприятно да се наслади на малко плът в рекламния клип, на оскъдно облечена миска на билборд на някое натоварено кръстовище или пък при промоциия на живо, където атрактивни момичета с къси поли раздават рекламни материали или пък дават мостри на храни и напитки на аванта! 

Изобразеният тук бус, който сам по себе си не е свръх "еротичен", ме наведе на някои мисли. Въпреки че учените глави са препотвърдили хипотезата за продаващия секс, все пак остава въпросът с главно "В" дали продава всичко и ако не, тогава какво точно продава? Така например, едно друго изследване, което ми мина през ръцете, показа, че марката водка "Флирт" е отлично разпозната сред потребителите и то тези от основната й таргет група, но имиджът й е все така на пошла и дори некачествена марка. Нима години наред въпросният бранд целенасочено се заиграваше чрез името си с дългокраки каки и еротични фантазии, за да стигне до този резултат? Едва ли. Фен съм на комуникацията им, макар да попадам в групата на отказващите да купуват тази водка, но закачката им не ме отвежда по-далеч от "евтиното", което срещаме и в лафа "Това чукане чаках" или "На сватята още не й е пресъхнал кладенеца". Картинката, лепната на този бус горе е, може би, пример къде еротиката е подходяща - при майсторите. Слоганът и името на фирмата са една също такава заигравка с жаргона и поговорките на тази професия. Мен цялата връзка с мацката, чийто задник се пада над главата й, и гама лепила, тераколи и пр. малко ми бяга, но тук отчитам, че не сам цел на посланието. Това, което ме накара да се загледам обаче е поредното преекспоатиране на секса и по-точно, че очевидно за него е по-удобно да се говори, а не да се прави. Дори от комуникационните мозъци, които стоят зад подобни визии и цели кампании, и които много се надъхват от популярни изследвания, чиито резултати показват, че с чифт цици печалбите са гарантирани. Според скромното ми мнение, единстевеното условие, което трябва да се поставя е образът да не отвлича вниманието от продукта, от неговите ползи и от марката, която му е лепната. Историята неведнъж е показала, че дори едно по-ярко червило или чифт обувки са давали именно този негативен ефект, а какво да кажем за другото. А ако някой иска да си налива парите в голотия, по-добре да помисли дали е подходяща да това, което предлага или още по-добре - да инвестира във филми за възрастни. Сметката е проста, както ни казват психолозите и ежедневния опит - ще не ще, един мъж (потребител) ще гледа природните дадености на една надарена дама (реклама), а не очите й (уникалното предложение за продажба), а пък ако има забивка за една нощ (поне някакво внимание към цялостното послание) - най-вероятно няма да й помни името.

Кокошката или името

Реших, че фаталната според маите и "само" мрачната според икономистите 2012-та година може да започне с въпроса "кое е възникнало най-първо - кокошката или яйцето?". Това е нещо като "кое е било първо - икономическият подем или кризата", но не с този оттенък на меркантилност. Казусът, на който попаднах наскоро е тази опаковка от 6 първокачествени яйца, носеща гордото име "Бенетон". В побългарен превод би значело "добър тон", но оттук се отваря и философският въпрос какво е "доброто" или оригиналното едни яйца да са кръстени на една от най-известните модни марки? И което е по-важно - скандални. Хитовите й принтове от края на току-що превалилата година потвърдиха фактите, че мениджмънта на империята на чичо Лучано остава вярна на заложеното в ДНК-то й бунтарство. И чат-пат светът осъмва с провокативни образи и политически/социално "некоректни" подмятания. Търсейки връзка между пакет яйца (продукт от първа необходимост) и най-добрата компания за производство на цветни пуловери (стока от не чак такава спешна нужда), реших, че най-малкото общо кратно между тях е свободата. В първия случай, този на модата, това е свободата на изказа и на посланията, които трудно слагаме в графата "търговски", а във втория случай - това са освободените от кокошия карцер и от данъци;-) пернати, които дават и по-хубави яйца. Е, както се пееше в един поп-фолк хит от недлечното минало "за кокошка няма прошка", защото и последната е част от менюто, но във въпросната опаковка думата "свобода" е с особен акцент. Само че погледнато от друга гледна точка, собственикът на марката чисто и просто е заел (с пълния размах на свободата) едно име наготово, заради познатостта му, без да е имал предвид моите разсъждения, а само простия факт, че това име не е патентовано за категорията на яйцата и пилешките продукти. Тук поне е ясно, макар и парадоксално, че пуловерът е преди яйцата, а за българския предприемач - кражбата е преди креативността.     

Резервен план

Не знам дали принципно аз много съм дребнав по отношение на рекламите или конкурентната битка на бирите у нас кара производителите да измислят странни обрати в представянето си. Сигурен съм, че това е бизнес с добри продажби дори и в това, което наричаме "криза", но явно лайтмотивът тази година е преодоляване на сезонността в употребата на продукта и съответното продължаване на живота му поне до края на есенното издание на Шампионската лига и на българския футболен шампионат (който, въпреки опърпаността си, също поема не малко биричка). В тази връзка виждаме, че позабравената в последните години от локалните марки тъмна версия на пивото отново видя бял свят, тъй като очевидно те [пивоварите] не искат да се дават лесно на зимни монополисти като ракията и червеното винце. 

И "Ариана" и "Каменица" активно се представят понастоящем с такива варианти, но какво се случи със "Загорка"? Да, ясно е, че да се бориш с вече установена конкуренция в тази ниша не е препоръчително да става посредством челен сблъсък, нито пък с някакъв безумен криейтив. Но (винаги има една "но", тъй като иначе няма да сме обективни коментатори!) да промениш перцепцията на консервативен пазар като българския е - най-меко казано - амбициозно! Колкото пъти гледам телевизионния спот и колкото и да чета брошурките из кръчмите, все това си мисля - "перфектна реклама и перфектна активност, ама на какво е!?". Претендирам да съм сериозен познавач поне на теорията на брандинга и поне малко да разбирам от биричка и поради това като събера 2 и 2, нещо не ми се получава 4. Синергията, която колегите от "Хайнекен" искат да постигнат с "Резерва 2011" нещо не ми се връзва, а вероятно след толкова огромен обем разходи и усилия по кампанията и на тях няма да им се получи. Убеден съм, че и мозъците, стоящи зад тази маркетингова атака са чували, че най-трудното упражнение в управлението на който и да е бранд е неговото разширение отвъд установената му дейност и продукция. Съответно най-комичните провали в историята на маркетинговата практика идват именно от опитите марката да стане нещо, което не е.

Да започнем коментара от идеята и то в определен ред. Първо, продуктът очевидно е тъмна бира (т.е. не е чудо невиждано), но тя отива отвъд точката-на-паритет с другите сходни продукти на пазара, тъй като е с плодов вкус (това се разбира с опитването и от брошурките). След това имаме комуникация абсолютно взаимствана от рекламите на скъпи ракии, вино и/или на коняк. Въпросът ми е защо?

Ето и нещо повече за рекламата. Погледнато с очите на семиотиката имаме две игри на означаване - едната е с времето, другата е с маркерите на продукта. Първите кадри ни показват години в бъдещето (2017, 2016 и 2015 г.), прашни бутилки на поставка за вино и на всичкото отгоре камерата прави едва забележимо движение отдясно наляво, което е идеален ефект да покажеш как се връщаш във времето (защото за нас пишещите отляво надясно възприятието ни за протичане на време върви по същия начин). ОК, имаме бутилки от бъдещето, което може би значи, че този модел бира ще е наложен продукт в не толкова отдалеченото бъдеще. Само че пиещият бира е по-първичен потребител и я иска тук и сега, а в същото време войс-овърът ни казва, че можем да я опитаме "само този сезон", което отрича "бъдещността" на този иначе "нов" продукт. После идва ред на самия продукт. Бира в чаша за вино, стелажи като в изба, име взаимствано от винения жаргон и вкус на боровинки!? Сорри, но в този случай "Резерва" ми звучи като "отпадък".   

Оттук следва извода, че няма как комуникацията да предава синхронизирано и еднозначно послание. Със сигурност доста хора ще си вземат една "Резерва", за да видят какво е това чудо, но шансовете на една плодово-овкусена бира да оцелее на пазар, който обича плътен и силен традиционен вкус са малки, да не кажа и никакви. Да не забравяме също, че бирата е питие с "народен" характер, а да правиш едва ли не лимитирана серия, която да изглежда поне, че не е за всеки, означава, че подценяваш реалността или поне се пробваш да я предизвикаш.