Зелена вода

Ясно е, че водата е прозрачна, дори не и синя, както я рисуват децата по картинките, но защо да не бъде и "зелена". Смисълът на заглавието не е, че водата не става за пиене и това е още една от много причини за негодувание спрямо локалния ресорен монопол, а че и в България бегло, но решително се прокрадва тренда всяка индустрия да мисли нещо в посока опазване на природата. Последното е доста странно, като се позамисли човек, тъй като има един известен парадокс, че тук сме дарени с огромен брой чисти, а и лечебни води, докато в същото време пилеем водата едва ли не по улицата и си я замърсяваме с каквото намерим под ръка. Съзнанието, че тя няма да свърши никога е доста измамно и не само държави в Африка сухи като тридневна баница с извара я ценят повече от нас. Все пак пиенето на бутилирана вода по света и нейното комерсиализиране е доста ново явление и което е още по-важно, доказано е, че комуникацията в този сектор има огромна роля в оформянето на потребителския избор. Оказва се, че "зелената" идея, чието изопачаване не е само българско явление, а е окепазена още при първите си проявления в Щатите през 70-те години на миналия век, може да работи чудесно и за "натуралните" продукти. Но трябва да се действа внимателно. Много западни брандове отдавна са вкарали природосъобразното поведение в производствения и комуникационния си подход. От една страна имаме внимание върху самия продукт - водата, нейното опазване и пречистване, за което се отделят средства, а от друга, имаме нейния носител и основен комуникатор - бутилката (разфасовката), която (може да) става все по-адекватна на "зеленото" поведение. Смачкването и многократните възможности за преработка на бутилките е само най-близката до акъла опция. Марката Volvic е първата, която пусна бутилка изградена от растителен материал, а Eden имат няколко образователни филмчета в Мрежата за кръговрата на водата и създаването на максимално чисто производство, което да не обезсмисля всички ползи от бутилирането и доставката на вода за пиене. 

Инициативана на "Банкя" от лятото на 2012-та (снимката е на автора) е похвална не заради "оригиналността" на идеята, а по-скоро заради възпитателния й ефект относно разделното събиране на отпадъците и рециклируемостта на опаковката. Особено много това касае малките и, бих казал, "подли" бутилчици, така лесни за изхвърляне до кофата или направо на тротоара. Винаги когато погледнем само пространството пред кой да е жилищен блок, осеяно с всевъзможни резултати от "цивилизация", ни става ясно за какво става дума. Първото "ясно" е, че настоящите поколения са на 90% изгубени за природосъобразността, но остава отговорността оттук-насетне хората от постиндустриалните поколения да имат по-сериозно отношение към проблема. Тоест да имат създадена култура и съпътстващите я навици, които могат да дойдат от работата на (второто "ясно"!) семейната среда. Със сигурност и бизнесът трябва да осигурава гласност, прозрачност и предимно пример (!) за отговорно отношение към ресурсите и околната среда, тъй като ако това не се случва, нищо чудно, че и у потребителите няма да има мотивация да правят каквото и да било по въпроса. Защото те винаги ще се оправдават с това как "големите" (в това число и политиците, и институциите) нехаят, защо тогава и аз "малкият" да се пъна да съм изряден!? Щото един ден, когато водата стане кът, ще се наложи да пием само уиски - да, ама не!  

Американизми

Равнис по Супербол! Надали има друго събитие в света на спорта, забавленията и рекламата на Щатите като финала на футболното им първенство. То това си е вид рекламни "Оскари", ама с доста по-голяма степен на изненада, понеже никой не е гледал "филмите" преди това. Събитието е уникално и заради още доста неща - първо, макар и на космическа цена, марките имат възможност с един замах да достигнат до максимален брой от един от най-платежоспособните пазари на планетата; второ, хората наистина говорят за тези спотове, които са си направо късометражни филми; трето, "участието" в рекламните паузи на мача се е превърнало в институция и за брандовете е въпрос на чест да бъдат там колкото се може по-често, при това с най-доброто към момента, и, четвърто (и може би най-важно), тежките специалисти дълго и напоително коментират какво се е случило на това знаменателно събитие. Даже като че ли се помни повече кой с какво се е представил на огромния екран на стадиона, отколкото кой е спечелил финала долу на терена. Поне на нас в Европа второто дори хич не ни касае, ако и да съм фен до някаква степен на идеята някой да си кръсти отбора (Сан Франциско) "49s";-). Само напомням, че колаборацията между симпатягата-кинаджия Ридли Скот и пичовете от Епъл, известна като клипа "1984" за промотирането на Macintosh, е видяла бял свят именно на въпросния ивент преди близо 30 години, за да отхапе огромно парче от тортата на историята в комерсиалната комуникация.

Колкото и да си гледал реклами, все няма да ти стигне... или пък не. Горе-долу върху тази мисъл се въртях, след като се запознах с продуктите на тазгодишната демонстрация на мускули на Superbowl-а. Първата ми впечатление бе, че събитието си е чиста проба американско и рекламите няма как да не са спретнати точно по този аршин, т.е. нищо ново под слънцето, но пък е забавно. Виждаме доста общи елементи и сходни изказвания, които определено търсят повече сърцата, отколкото умовете на публиката. С което не искам да кажа, че спотовете са лоши или добри, напротив, някои от копитата са много силни и не е зле да се поучим. Трудно е, а и не е нужно, да търсим общото между тях, защото говорим за над 40 екземпляра на различни продукти и услуги. Въпреки това има какво да се каже, тъй като ми прави впечатление, че колкото и финансовата криза да не е на дневен ред - уж - в САЩ, анализираните реклами са скъпа продукция, но за стоки, които трябва да изглеждат не точно "евтини", но да речем "достъпни" - кола, бира, автомобили и "Best buy". Като тук включвам и представянето на не кой да е (защото на финала не "ходи" кой да е по правило), а на Mercedes. Видеото кърти откъм персонажи (култовият У. Дефо и Ашър), музикален фон (Стоунс!) и сценарий, но завършва направо с ценова оферта, което аз лично скоро не съм виждал. Малко нещо на сиренцето "Тертер" ми намирисва, макар и аналогията да е пресилена.   

Може би, за да не спрете да четете поста заради бодящото чувство, идващо някъде откъм тила, че ви губя времето, си струва да се коментира стилистиката на клиповете и силата на посланията. Или поне на мен това ми е най-интересно и полезно. Погледнати в цялост, рекламите (а по-дългите такива са доста подходящи) представляват огледало на американския начин на живот, хорските страхове, радости и манталитет, като в същото време представят този лайфстайл повече такъв, какъвто трябва да бъде, отколкото такъв, какъвто е той в действителност. В крайна сметка рекламата като инструмент това си и прави откак я има изобщо! Тук идва и думата ми за втората обща характеристика на Superbowl-пула от клипове, която условно мога да нарека "завръщане към ценностите" - семейство, приятелство, носталгия, споделянето, простите неща от живота. Да вземем за пример клипчето на Jeep. То се базира на нуждата на американците да им се напомня по-често, че са нация и поради тази причина изброява визуално почти всички налични символи на "американското" - знамето, униформите, баскетболната игра, провинциалната църква и говоренето на "ти". Естествено, че "естествено" накрая идва и джипката, която просто затваря кръга. Началото е направо знаменито, защото включва цитат на въздесъщия телевизионен демагог Опра Уинфри (малко по-добър вариант на Слави Т) - "We wait. We hope. We pray. Until you'are home again". Точно този път е избрала и Ram, друга марка на гиганта Chrysler, в която войсовърът наподобява проповедник, възхваляващ силата на фермера, създаден и благословен от самия Господ, докато виждаме отново и отново типичните американски символики. Свободата и безгрижието пък са лайтмотивът на Taco Bell, които са заложили не просто на партито и хумора, но и на испанския в съпътстващото клипа парче, защото въпросният език явно е най-прекият път до един таргет, който става все по-важен за Щатите (за справка питайте Обама).

Все още rural (да не кажа "селска") Америка е в основата на пазаруването и това ясно си личи предимно от фона, и не само на повечето реклами. Животинското царство също е част от тази концепция - характерното конче (Budweiser), широки поля, козичка (Doritos), неизменната карирана ризка и цяла ферма в спота на Ram. Колкото до схемите на изграждане на посланията, в голяма част от рекламите криейтивите са заложилили на добре познати опозиции и контрасти като нерешителност-смелост, неочаквано за показваната ситуация поведение, младост-старост, желано-реално и т.н. (VW и Audi). Ситкомът на Samsung е сред най-коментираните, тъй като корейската компания отново хвърля сериозно предизвикателство към "ябълките" на собствения им терен и в собствената им игра. Тук също виждаме малка игра на противоположности, защото видеото е едновременно сцена на няколко "игри" - реклама, която сякаш не е реклама, известни личности, в по-обикновена ситуация, отколкото да възхваляват продукта, както и няколко небрежни "размахвания" на най-новите продукти на марката пред лицето на зрителя. Тук, разбира се, за провинциалната идилия няма място, а точно обратното се е получило, космополитното и бизнес ориентираното правят клипа даже да малко стерилен. 

Логорея

Последните няколко месеца се оказаха богати на родни казуси за нищене. Сред тях този за новото лого, което се роди (отново), за да ни предстява пред света като подходящо място за всякакъв вид модерен туризъм, определено най-много си заслужава мастилото. Причините са много, но да се спрем на тая, че ни касае целокупно малко повече, отколкото словестните обяснения в любов между притежателите на чифт женски гърди и един наежен регулаторен орган.

"Поредната футболна драма" с логото, поръчано от държавата, за да стимулира един много критичен за икономиката ни сектор, се разигра по БНТ на няколко пъти и доста много като обем и бройки в социалните мрежи. Колкото и "засегнатата страна" да нарича "хейтъри" хората, които се одързостиха да кажат нещо лошо срещу новия проект, като че ли става дума за някакви си 7-8 души!, не е лошо да се замисли, че мрежите + все още съществуващите традиционни медии са като апарат за кръвно налягане на съвременното общесто и не е виновен самият апарат, ако налягането се окаже високо... Изказвания от сорта, че логото ще доведе до 25% ръст в туризма са дори трудни за категоризиране, но да речем, че са заблуждаващи, защото никое новоизлюпено лого в света не носи пари само по себе си. По-важното обаче е, че тази малко изкуствена "хвалба" прозвуча като нескопосан опит да се защити резултата от значителната сума, която е инвестирана. И други едни цифри са интересни - 8 хил. души респонденти е малко извадка, като се има предвид, че става дума за 10 пазара + България, сред които съм сигурен, че са държави като Русия с около 143 млн. население и Германия - с близо 82 млн., а Китай го оставям без коментар. 

Струва ми се, че по-дъблокият въпрос е не дали новото лого е по-добро от старото, нито пък калко човека са го харесали, а защо се направи то. Старото също беше охулено горкото, но се използва 8 години. Сега нови 200 или по-точно - нови 11. При това ги наричит "бранд". "Бранд" не е лого и "брандирането" не е "лепене на лого". Добре, че някой се сети да припомни и тази "подробност" насред дебатите! "Бранд" е наложена търговска концепция, което за туристическия бизнес означава "услуга". След като означава "услуга", то за да стане нашата родина ценена дестинация, трябва да се синхронизат и усилят действията за подобряване на обслужването - хотели, инфраструктура, безопастност, интересни пакети от преживявания и пр., и пр. Проблемът с логото е само "връх на сладоледа". Ей така, сейр да става!  

Факт е, че е практически невъзможна, а и стратегически неправилна стъпка да продаваш всичко на всички. В нашия казус това означава, че имаме прекрасни природни дадености за лежане на плажа, за спускане с разни екипировки по склоновете зиме и/или пък за трамбоване нагоре-надолу, както и безкраен брой културни обекти, но няма начин да го кажем с думи прости на хората по света, камо ли с едно лого. Аргументът тук би бил, че при този проект има "изобретени" плеяда "помощни" лога за отделните видове туризъм, но това само размива възприятията в по-голяма степен. И спецове от рода на Ал Рийс веднага биха подскочили в един глас, че всеки бранд следва да се фокусира в това, което най-добре умее да прави. За последните 20 години българският туризъм се специализира агресивно в предлагането на продукти по морето и то основно на ниската средна класа от Западна Европа (без да умаловажавам руския дял). Дори вътрешните клиенти, т.е. редовите българи, бяха сегрегирани във връзка с този хъс да се привличат баби германки и рояк зажаднели за евтини алкохол и жени тийнейджъри от Скандинавието и Великобритания. И изведнъж пък "Олеле!".  

Чудя се накъде сме тръгнали сега? Да бием Гърция и Италия в собствената им игра на културен туризъм?! Или пък Австрия със ски курорти?! Искаме да продаваме "разнообразие", т.е. не е ясно какво, на не е ясно кого, понеже от държавното ведомство, като са залагали задачата, са "забравили" да кажат на кого точно ще си продаваме туристическите услуги. Затова и резултатът е половинчат, но по-неприятното е, че това всъщност издава липсата на страгия още на етап бял лист, а ако изобщо очакваните резултати са толкова оптимистични, то те трябва да бъдат измерени поне след 10 години.. а тогава я нова концепция, я ново лого, я нови интереси.

За да отговоря post factum на един въпросите, поставен от най-надъхания шеф на проекта, който се питаше кое е "нещото", което би символизирало най-добре България, бих казал, че няма такова. Идват ми наум поне 20 предложения, но, вярвайте ми, ако се разходим по света ще съберем още 50 варианта, ако изобщо някой познава страната ни. Стоичков няма как да го турим най-отпред. Затова има едно решение - не слагаме нищо в логото. Интересен шрифт или абстрактна фигура, както са го решили редица други държави, наред със съседна Гърция, поставя нещата на друга плоскост. Защото какво имаме сега? 7 елемента в едно. И откъде накъде ни гони тоя хелиоцентризъм? Слъцето грее по цял свят и надали това е уникалното за БГ. Съгласен съм и с някои коментари, че, колкото и да не ни се ще, казанлъшката роза е непозната навън, което прави фактът, че е поставена във въпросното лого още по-любопитен. Листото (в дясно) и чадъра (в ляво) са още по не на място, понеже просто няма причина да са там. 

В допълнение, съвсем отскоро разбираме, че имало и сайт, който да популяризира България като туристическа дестинация, чиято цена за създаване и комуникиране наближава 5 млн. левчета. Какво са тук някакви си 1.4 млн.! Същите са наляти за около три години с почти 0 (или най-малкото съмнителен) резултат, поне според автора на представената на нашето внимание статия, защото нито някой (който би трябвало да го знае) го знае този сайт, нито пък той - сайтът - е в смислова и информационна връзка с другите дела и материали, които управляващият туризма е натворил.

Може и да не умувам повече, но както са казали много по-начетени и доказали се в работата си хора, брандингът не е "ракетно инженерство". Което от своя страна значи, че там някъде надълбокото той се крепи на няколко прости принципа. Един от тях, най-релевантният тук, е, че изграждането на марката е преди всичко стратегия, а не изцепка на системата тип "орел-рак-щука". "Стратегия" значи, че едната ръка знае какво прави другата, при това в дългосрочен план. Твърде много ще се радвам родният туризъм да върви напред и нагоре, нощ и ден, зиме и лете, така че да има хляб за повече хора и свежи кинти в хазната. Но само бегло засегнатите в този текст проблеми показват, че активностите в тази посока са излишно усложнени и съзнателно недомислени, защото очевидно има едни пари за усвояване, а не цели за постигане. В крайна сметка, драги зрители на това задочно ток-шоу, трябва да сме наясно, че няма да сменят логото, независимо на кого и на какво му прилича то! На авторите така или иначе им прилича на свършена работа, защото са направили каквото е казал клиентът, а публичната реакция им се струва "напълно очаквана"!  

Марковата контрареволюция

По принцип тук не съм си поставил за цел да коментирам филми, но не бих пропуснал лента, което се казва "Branded", ако и реалното й заглавие да е "Москва 2017". Въпреки не особено слухоприятните коментари на зрители както онлайн, така и офлайн, не удържах на изкушението да видя за какво чудо на руската мисъл става дума. 

Оказа се, че филмчето не само върти една изтъркана до крайност идея, но и го прави по някакъв повече от скучен маниер. Тоест то е всичко друго, но не и интересно. И като форма и като съдържание е направо непохватно и се чудя на акъла на американските актьори, които са се цанили да участват. Иначе има и епизодично българско присъствие, но това, което заслужва отбелязване е кутия шоколадови бонбони "Своге". Дори не знам какво да кажа на хората, които не са го гледали - да го видят ли, за да се запознаят с един лош пример на кино и послание на автора, или да си спестят близо две часа от живота за нещо по-полезно!

Фабулата е следната: Млад, преуспял маркетингов гуру "прогледва" за това колко са пагубни корпорациите и техните марки, след като бяга на село и му се присънва сън като на отците от Библията, в който убива "златния телец". Затова решава да спаси света и да направи така, че компаниите (особено тези от сектора на бързото хранене, които изпълняват пъклен план) да започнат метафоризирана война помежду си, докато се съсипят една друга, и накрая президентът на РФ забранява рекламата изобщо (!?). 

Само че, след пълната чанта с документални филми коментиращи или направо атакуващи комерсиализираното общество на Запада ("Корпорацията", "Цайтгайст", "Supersize me" и др.) и след безспорния успех на "Матрицата", "Американски психар" и дори на нарочно инфантилния, но напълно верен "9.99" на Фредерик Бегбеде (часто казано книгата е доста по-яка), "Branded" е като курсова работа на студент от последния ред. При това същият явно много зле е преписвал, докато се е мъчил над материала. Привкусът на антиутопия, които се опитва да придаде сценария показва, че докато по време на Студената война страхът от тоталитаризма поражда култови текстове като "1984" сред страните от западната част на Стената, то към днешна дата държавите от източната част очевидно се оплакват от това, към което винаги са се стремяли - по-богат и цветен живот, с избор и разнообразие. Братушки, сорри, но това си има цена! Освен антиутопия и теория на конспирацията, във филма, типично по руски, има и революция, насилие, унищожение и прочие крайности. И така от антиутопия, то си стана класическа утопия.

В крайна сметка всеки, който направи продукт, с цел да му се обърне внимание от възможно повече хора и затова да бъде продаван успешно, да бъде така добър да не се прави на критикар, тъй като посланието му умира още в зародиш! И на мен ми е ясно, че прекаленото брандиране и влиянието на рекламите - независимо дали са "тъпи" или пък супер креативни - върху деца (особено) и възрастни стига често до ексцесии, но авторите на подобни "нравоучителни" материали (като Наоми Клайн също влиза в тая графа) не са дообмислили доста детайли. Съществуването на марките, маркетинга изобщо и рекламата (като бизнес и като инструмент) са резултат от еволюцията на обществата и икономиките и са в естествен ход на нещата, колкото и неестествено да изглеждат. Човечеството винаги е било обект на различни пропаганди, манипулация, измами и най-вече на търговски трикове, но пък е оцеляло и все още има поне някакъв процент от хора по тая планета, които не ходят да ядат в заведенията за бургери. 

Вафханалия

В нашенската народопсихология хлябът е особена работа. Никой не е "по-голям" от него и никой не смее да се е..ва с него. Докато в един прословут задокеански филм, главният герой изч..ка американския пай, ние тук се държим много по-отговорно към неофициалните национални символи. Имаме си приказка като "Изкарвам си хляба с....", посрещаме най-важните си гости с пита и сол, а на всяко ядене си хапваме по няколко дебели филии. Бабите казват, че ако не изръфаш поне една филия с основното ядене, ще си останеш гладен, дори и половин прасе да е пред теб.

Малко са рекламите на хляб, да не кажа, че изобщо ги няма никакви, но тази всепризната, животоутвърждаваща стока си има малко братче, наречено вафла. Последната съчетава две уникални характеристики - хем съдържа тестено, хем е сладка (съвсем по ориенталски вкус), и ние - българите - си я консумираме и сутрин, и вечер, и през деня на крак, и с кафето, и като десерт с друга храна, и пр. Може би малко хора приемат, че вафлата е заместител на хляба, за разлика от разните ти там бургери и кроасани, но затова пък производители и рекламисти го знаят по определение и със страшна сила се борят за нашето внимание по тази тема. Само мобилните оператори и марките прах за пране се комуникират повече от вафлите. А защо е всичко това? Ами защото нашият пазар от край време е все- и бързо-поглъщащ вафли във всичките им форми и разновидности, а поради това портфейлите на младо и старо си остават перманентно отворени. В резултат на повърхността се случват две неща. Едното е, че всички се мъчат с хиляди прийоми да достигнат дяловете на митичната вафла "Боровец", а второто е, че комуникационните активности стават все по-(странни) неразбираеми. Само като подхванем имената на продуктите и може да се изпишат десетки страници с разсъждения. Имаме си "Винкел", "Криза", "Жакузи", а отскоро и "Стоичгол" - гордостта на някакви умове от Велико Търново. Изглежда, че вафлата е, като никоя друга стока, "храната на народа" и служи за политически, националистически, хумористични, еротични и пр., и пр., популистки лозунги. Накратко, в малката разноцветна опаковка се крият "хляб и зрелища" събрани в едно.

Освен всичко, рекламиращите компании, подобно на толкова други сектори, се целят само и изключително в младите, активни, креативни, мобилни и не знам какви още хора. Като че ли никой друг не се интересува от този продукт, въпреки ниските му като цяло цени, докато най-вероятно голяма част от оборотите идват от далеч по-възрастната част от пазара. Очевидно затова и посланията на марките от екрана се изкачват до неочаквани в интелектуално отношение висини. Например, вафлата "Троя" (донякъде с нормално име) взе, че стана символ на сексуални намеци само защото някой е решил, че е много оригинален, посочвайки, че "тункване" звучи като нещо средно между "цункване" и "ч..кане". Двата клипа станаха причина за възникването на странични "продукции" като пародията на TB7, която е доста по-директна и, поне според мен, подчертава още повече безпредметността на оригиналната реклама. 

Не малко критики може да отнесат още поне 5-6 комуникации в тази категория, но някои от тях със сигурност търсят точно този ефект, тъй като "по дифолт" младите си падат по провокативното. Виж, последният клип на "Motto" с "хубав крак, бейби" ("крак"!?) надали търси негативните коментари! Освен че в него няма нищо, което да продължава идеята от клиповете на старта на предлагането им, изобщо не виждам откога това, че в опаковката има две вафли и то с различен  пълнеж е някаква новост, така че да става за Уникално предложение за продажба. Да  не говорим, че почти по същото време "Twix" започнаха да рекламират със същия замисъл, но с много по-ефективно изпълнение, което не се натрапва и е просто, без да простее. 

Една напред...

Отхвърляйки настрана някой местни "избухвания" като разни булки и друга рода, чат-пат се случва и разумно направена комуникация с БГ-отенък. Не мога да се сдържа да не похваля Johnnie Walker за последната им клип, сниман специално за България! Дори в държавица, която е населена с толкова перманентно хейтващи я поданици като нашата, когато се чуе надъхващ апел за развитие и успехи, идващи от познати лица, някак на всеки му става мило и поне обръща внимание на посланието.

Напоследък, вероятно заради хроничната финансова и - смея да твърда - криза на мотивацията, забелязвам, че има прокрадване на доста по-персонални апели към постижение (допада ми съшо и един спот на Банка ДСК издържан в тази посока). Не е характерно за нашата култура да постигаме каквото и да било сами, без подкрепа на близки и роднини (поне), но след 20-тина години на позападняване явно е дошло време да се погледне и към тази страна на нещата. Пауърът на посланието на "Джони Пешеходеца" идва не просто от базовия слоган "Keep walking", който преди време разкри цяла нова вселена за равитие пред марката, приложен към българската публика, но и от така печално популярната в началото на прехода приказка, че българите все правим крачка напред, но после - две назад. Аз лично бих се радвал и държавата, а и ние самите да казваме по-често, че крачките трябва да са само напред. Пък после, ако някой пак започне да хули рекламата (за справка вж. филма на Ф. Бегбеде "99 франка";-)!) , че създава мечти и е прекалено стерилна и оптимистична, по-добре да се замисли хубаво кое е по-добре - негативните новини по медиите, на които всички едновременно сме съ-участници и консуматори, или посочването на позитивната сила на всеки от нас да се преодолява сам себе си и да гледа напред? 

Клипът има и доста по-прости достойнства, които обаче работят много добре за комуникацията. Изборът на великия Петър Стойчев като основна фигура търпи само похвали, тъй като той е един от малцината непрекъснато надскачащи се и прославили страната българи (подобно на Левски да речем), които не са се наклепали или не са били наклепани, което го прави много силен персонаж. Към него трябва да добавим началните кадри с планината и после тези с библиотеката (а може би е музей?), понеже това са особености на българския манталитет. Планините са неразделна част от визията ни за света и от фолклора, а знанието и науката (колкото и никакви да ги няма напоследък) са част от все още неугастващия възрожденски дух. А и както всички бихте могли да забележите, движението на хората в спота е надясно... натам е бъдещето, а не е нито в посока 09 септември, нито 10 ноември!    

Чепката

Със страшна сила нахлухме в "сезона" на тежките напитки, които ще се окажат оста, около която ще прекараме предстоящите празници - като се почне от Никулден та до... кой когато финишира. Отново сме свидетели на масираните рекламни атаки на големите марки в уиски-групата и независимо че някои спотовете са по-стари продукции, поне на мен ми пълнят душата. Причината е, че изчистената идея и професионализмът в изпълнението работят отлично без излишни напъни и изгъзици. За съжаление родните марки алкохоли (а и в доста други категории) си умират да лаят на национална тема, сякаш не знаем, че ракийката например е традиционна (макар и не оригинална) за нашата култура "увеселителна" субстанция, та се налага да ни се преповтаря непрекъснато. То е ясно, че това ще е най-предпочетената група алкохолни продукти по коледния цикъл, най-малкото защото цената е поне два пъти по-ниска от тази на вносните кехлибарени напитки.

Тези и други въпросчета ми изникнаха, когато се загледах в прясното рекламно произведение на една добре позната ракиена марка. Нещата при тях си стояха много добре до сега - с елегантен отенък на национална гордост и подчертаване на произхода на продукта, та кому беше нужно да се прави скъпарски клип, който цели най-явно да ни постърже на тема "колко сме велики българите". Естествено, професията ми е да се съмнявам, което не винаги е плюс, но по кой начин да повярвам на копито на този клип!?  "Казват, че ние българите сме богати хора...." - ЕС пък казва, че сме най-бедните "роднини" и ще сме на средното ниво на Общността най-малко след 20 години. "...имаме минало пълно с битки и победи..." - за над 1300 години история изобщо в повечето време сме били под чужда власт и имаме доста изгубени войни заради некъдърни управници. "...притежаваме ценно наследство, с което сме дарили света..." - това наследство е предимно от времето преди да имаме държава и от племена и култури, които дори не познаваме изцяло, да не говорим, че "даряваме света" с археологическите находки, ама по втория начин. "...имаме щедра земя..." - е да, ама по-голямата част от нея пустее и си купуваме домати от Турция и лук от Китай, а "...омайна(та) природа" камари с политици и локални феодали се чудят как буквално да я изкоренят. "...само когато сме заедно грейва онзи пламък, който ни прави народ" -  за съжаление сме сплотени само когато сме на маса и правим планове за някоя нелегална дейност, но и тогава намираме причини да си скочим един на друг. Сбирщината от етноси отвън Океана от години гордо се тупа по гърдите, че е "нация", а ние само на сбирки се наричаме "народ" - малко "атакистки" ми зучи.

Не че нещо й има на рекламата, постарали са се хората, все пак работата й е да прави нещата по-цветни и оптимистични, за да придаде по-светъл ореол на продукта. Но същата тази аудитория, която е нейн таргет, гледа и новините в 20 ч. и хич не й харесва толкова това, което се говори за нейната България.