неделя, 9 януари 2011 г.

Балкански проблемации



Е тази реклама никой извън Балканите няма да я разбере, но точно за това е интресна. На северните ни съседи не им липсва самоирония да свържат името на родината си с общоприетото название "ром" и да го лепнат на продукт. Това е игра на думи местно производство и силно се съмнявам, че въпросната вафла ще има успех извън границите на страната с такава комуникация, особено предвид проблемите на Никола Саркози с ромските популации във Франция. Въпреки всичко, балканската нотка може да докара усмивка на всеки член на народонаселението по нашите географски измерения. Дори и у нас просто така да си представиш, че си избягал от света на някое екзотиччно кътче не може да остане безнаказано и все в някакъв момент през райския пейзаж ще премине каруца, отнякъде ще зазвучи чалга, а по едно време и портфейлът ти може да изчезне. Един друг прочит на посочения веселяшки спот, свързвайки знамето на пакета на вафлата и образа на рома, показва обаче, че колкото и да е търсена шегата в рекламата, то остава впечатлението, че двата символа са комплементарни и отразяват реалността в Румъния. Някак си излиза, че ромите са онова, което е най-характерно за страната и дори клипът да е създаден за вътрешна употреба, ми се струва, че надали на средния потребител му се иска да се свързва с една такава картина на нещата.

сряда, 22 декември 2010 г.

Did you mean battleship with mathematics?

Ще ми се да продължа темата с билборд-рекламата, тъй като това е тънка работа, но се зачудих дали хората, които са направили този екземпляр го знаят или не. Комбинацията от жълт фон с тъмни букви е супер, ама в горния ляв ъгъл има едни буквички, които са чисто и просто невидими. Това е уличен борд за Бога, при това почти зад едно дърво, а не страница в Cosmopolitan! Не ми е хрумвало досега да сляза от колата, за да изчета някоя реклама и мисля ще се съгласите, че и други няма да го направят. Идеята да не се акцентира върху "високите скорости", а да се обърне внимание на домакинската "математика", която в кризата е много важна, на мен лично много ми допада, но изпълнението куца. Натруфено до козирката. Да си кажам всичко, което ни е хрумнало, не си е работа в този тип комуникация. Станало е така, че авторите (вероятно самият рекламодател) е казал всичко за себе си и съответно нищо. И точно "черешката" на тортата - това, което не е честно спрямо конкуренцията и математиката - е останало скрито за не особено заинтересованата от билборди трафик-публика. В такива моменти е нормално да се запиташ дали си е струвало ползваното мастило, а не само мястото, на което си слагаш табелката. Всеки копирайтър ще се изкефи на идеята да удариш не само сходните услуги като цена, но и самата "света" наука - математиката. Обаче копирайтърът не е таргет на този борд и ще го оцени само като професионалист, а не като потребител. Бих казъл, че не е честно спрямо рекламата!

петък, 3 декември 2010 г.

Не всеки може да си позволи да има бъг.

Билбордът си е ОК, понеже е голям, но е неудобен, когато имаш да казваш много за малко време. Защото точно толкова трае един поглед през него - само миг. Градските хора сме се наситили дотолкова на външна реклама и "шумът" в комуникацията е толкова силен, че дори и внимание за секунда следва да се приема от мениджъри и агенции като благоволение от страна на минувача, или както ласкаво го наричаме още "потребителя". Е, някои големи марки като посочената горе се справя повече от задоволително с упражнението, за което става въпрос, тъй като няма нужда нито да произвежда "новини", нито пък от много думи, за да си каже, каквото иска да сподели. Разположението на изреченията и образите е идеално и виждаме дублиране - две лъвски глави и два надписа, че е "нов, по-вкусен". А че е "грозен" може да си го позволи да го подчертае само бранд, който има реномето на младежки и различен. Много бранд спецове не биха си и помислили да изложат каквото и да е негативно послание за марката си, за да не разчупят стереотипа, че за себе си говориш "само добро или нищо". За Lion умело е уловена думата, която да се превърне едновременно в attention-catch-phrase и в самоирония. Така че се получава и трето дублиране - това на понятието за "сила" - силен лъв и силна марка. Достатъчно.

петък, 12 ноември 2010 г.

Сатурацията пада!



Напълно наясно съм, че кабелът току така няма да напусне "играта", но продължаващата гонитба на някои от местните телефонни оператори в осигуряването на "домашна" телефония все ни поставя в обзързано с дадено място положение. Дори стационарното говорене вече да е (почти) без кабел и от него сравнително евтинко да си говорим с мобилни номера, то сякаш все ни кара да си седим на канапето или на кухненската маса (ако се вгледаш в рекламите), докато светът е все по-мобилен и флиуден. Последният хит на "БТК-то с ново лице" също си бие в тая посока. Оригиналността на избора на италианската класика "Parole, parole" е повече от съмнителна, а таргетът на посланието е някъде 65+. При наличието на Skype и още поне 20-тина варианта за почти безплатна комуникация, никой не може да ме убеди, че все още има толкова много "скрити-в-гаредроба-момичета-в-тийнейджърска-възраст-със-слушалка-в-ръка", че да си заслужава да се показват в клипове и да се очаква доход от тях. Да не говорим, че въпросната ситуация много ми напомня на сценка от шапката на култовия 90-тарски сериал "Алф".
Очевидно въпросната комуникация е насочена едновременно към сантиментите на не малкото на брой възрастни любители на стария телефон с шайба у нас, както и към оптите на "БТК-то" да изкара още някоя и друга годинка (и левчета наред с това) от кабелната си инфраструктура. Сладникавата идилия на разширеното семейство в стил жители на "Горен Лозенец", която лъха от клипчето, прави офертата още по-неестествена. А ИПП-то, че компанията държи най-ниските цени към мобилни абонати звучи като нищо подобно...или като много други подобни, сами си изберете.

понеделник, 8 ноември 2010 г.

Честит да бъде този...месец, в който всеки е роден


Случва се някои да забравят да добават Jack в късия списък на легендарните марки. Но той е такъв не само защото е сред скъпите брандове в категорията (поне в БГ), нито пък понеже, както е видно, е на цели 160 години. Толкова е легендарна и американска, че поне според мен бие по имидж и глезената Coca-Cola и полупрестъпния Harley. От години се кефя на маниера, с който се "празнува" рождения ден на основателя, който, естествено, отдавна е канонизиран за светец от разбирачите, а във великия "Усещане за жена" още по-великият Ал Пачино му викаше Джон. И през 2010-та, особено за юбилея, не беше пропуснат момента да се комуникира празника по подобаващ начин. Както е известно, кметството изгоряло и никой не знае точната дата на рождението на Mr. Jack. Рекламата обаче само това и чака, за да направи от нищо нещо и да удължи времето за празнуване и съответно за консумация на едноименната напитка. С един замах се узурпира не един ден или пък седмица, а цял месец от годината и се заявява претецията той (септември) да е специален само за една марка и уникалния й продукт. На никой не му пука точно кога е роден чичото, защото той все още е жив (нещо като Елвис) и винаги е задавал стандарт за качество при комуникацията в сектора. А класическият черно-сив тон на принтовете неотменно му придава леко гробарски и ретро вид, но при всички случай лъха на мистика и класа. Както заявяваше едно копи на вече споменатия гигант Harley "...носим черно, защото то не показва мръсотия, нито пък слабост"!





неделя, 31 октомври 2010 г.

Кръцни - лепни

Макар да се присетих да сложа нещичко в блога баш преди циркажийството по "Вси Светии" (тия пък кои са!?) и точно след като сме преместили часовниците в готовност да се борим със зимата, смятам темата да е лятна. Повечето разбирачи казват, че през "сезона на отпуските" рекламната флора и фауна в градовете е доста пооредяла и ефективност (т.е. смисъл) има само в радио и принт по жълтите списания, четени на плажа, обаче аз искам да похваля доктор "симетричков" за фронталната атака, която приложи именно посред жегите. Съвсем навреме човекът навря на столичната публика (за друга просто нямам данни) в муцуната идеята, че изкуствената красота е сред нас и ние можем да си я позволим. Странно за времена на криза, но явно идеолозите на кампанията са сметнали, че именно нея можем да борим със скалпела и с позитивното чувство, че изглеждаме добре. Под "ние" е ясно, че визирам повечко дамите, отколкото себе си, но все пак, щом коментирам случая, значи и мен ме е закачило посланието. Трябва да се признае, че не е безсмислено да кажеш "Красотата е симетрия" точно по средата на сезона на разголената плът, когато бая народ има над какво да се замисли, когато се гледа в огледалото. Това обаче, което не ми става ясно е защо дамата и нейния огледален образ, които са запнали на гърба на "главния герой" така, че той малко прилича на пеперуда, е с черти, присъщи на раси от далечния изток. Все пак, въпреки търсения "Fashion TV" ефект, нашенката едва ли ще се припознае в този образ. Иначе лилавичкото е добро решение - трябва да се признае. Колкото до симетрията обаче, в природата по правило няма такава, което не я прави никак грозна. Напротив, вдъхновила е дълъг списък с поети, писатели и художници да хабят ценно време да се занимават с нея.

петък, 24 септември 2010 г.

Напред към новия сезон

Всяка есен ни обясняват, че завършва сезонът на почивките и започва нов - трудов. Лошо няма, но от скапаните "нови сезони" на реалити форматите по двата големи, уж, конкуриращи се национални канала обикновено ми се скапва настроението и се питам "Боже, цяла година ли сега трябва да се мъчим с тия!?". Затова вече не гледам нищо "ново", ами кротко си слушам радио (както вече писах тук-там) и освен на музиката, хвърлям едно "ухо" на рекламните спотове (то се знае!). Поне за мен приятната изненада на "новия сезон" е кампанията на магазините "Baumax", която се изрази и в билбордове и телевизия. Думата ми е за веселия тон и хитроумните рими на радио спота, който все пак те кара да не мислиш за ремонта и битовите проблеми като за тежест и досаден ангажимент. "Цените къртят..." е отлично изловено и адаптирано, точно по темата лафче от (просто)народното балгарско говорене от няколко години насам. В това копи изразът не само че не дразни, но дори получава допълнителен живец. Въобще усета за детайл в цялото стихче е достойно за сваляне на шапки поне за миг. Аз не се готвя да правя ремонт точно сега, но с кеф си припявам с гласа от рекламата, когато я засека някъде. И най-вероятно, като опра до поправки, ще се сетя точно за "Baumax". Най-хубавото е, че това е стил на компанията и извън България, като се набляга на шегата и "леснотията" да си бачкаш по къщата. Клипчетата в Yuotube с клипове от други Централно и Източно-европейски държави съдържат като мотив песента "My way" на Франк Синатра и обикновено имат случка-закачка като фабула.
Друга бира обаче е изцепката на "Кен", които са решили да си лансират пастет(чето) посредством любимия си канал - радиото. Гласът и стилът ала Мишо Шамара идват малко в повече за такъв продукт си мисля, но е похвален опитът на фирмата да разчупи обичайния език на тази пренаситена катагория. Донякъде ми напомня спота на млякото на "Nestle" от миналата есен (с оригиналния Биг Ша), което ще рече, че гонят същия или близък таргет. Това те си знаят най-добре, но съм любопитен каква ли идея за видео биха извадили за тази кампания.