Загорели2

Упс, те пак го направиха! Тези "те" са хората от "Загорка", които пуснаха цяла втора ТВ реклама от серията "италианска прическа(!?) - българска бира". Всъщност възклицанието залужава да получи и въпросителен знак накрая, тъй като това, което "те" "направиха" си плаче за въпроса защо.

Когато тръгна първият спот преди 3-4 месеца, сред блогърите бързо плъзна мълвата, подкрепена със съответния линк към "доказателството", че копито е едно към едно взето от реклама на словашка бира, също собственост на Хайнекен. Тогава аз, за да налея още сол в раната и да споделя озадачението и критиката си по повод на (не)рециклираната идея на "Загорка", писах едно материалче на сайта на едни колеги от бранша. Там обърнах внимание на обстоятелството, че "Шуменско" са се справили по-добре с черно-бялото си хитроумно клипче в предаването на посланието за "българско" в една бира. Като отметнем настрана, че от "Загорка" ни пробутват стари лафове, не проумявам откъде решиха, че могат да ни помпат с довода, че са българска бира, когато и на баба ми й е ясно, че в БГ вече няма останало нищо българско. Това е така само в главите на техните маркетинг мислители и, може би, погледнато от семантична гледна точка. Но като цяло ми се струва, че, откакто Хайнекен ги пое под крилото си, откъсването от корена беше целенасочена политика. А сега - сначале (както казват братушките). Дай да се правим пак на местни герои! Да, но не става просто така - с нова кампания и затова клиповете приличат повече на скъпоструваща пародия, колкото на адекватна комуникация. Благодарение на такива - меко казано - недообмислени подходи дължи славата си постулатът, че 50% от разходите за комуникация отиват на вятъра.

Но да кажем и две думи за въпросния втори спот. Хубаво е, че на кякой(и) му е хрумнало да се заиграе с факта, че доста прибързано и комично служебният език на бизнеса се само-преведе на английски, неглежирайки българските си еквиваленти. Но проблема не е в езиковите каламбури и намеците за "добрите стари времена", а в това, че посред лято (сещате се, че сега е звездният момент в консумацията на бира) пускаш в пространството спот, в който се говори за офиси, шефове, мийтинги и секретарки и показваш затворени пространства. Дали това отговаря на настроението на негово величество потребителя, в името на когото се играе цялата тази игра и заради когото господа експертите си получават заплатите? Въпросният бомбандиран обект е на море, на планина или където и да е другаде и не му минават мисли за работа, били те и забавни, а му се искат въздух, слънце и минимум "офис".

Един приятел пък сподели, че много го дразни стерилното завадение, което ни се показва в края и на двете реклами, с довода, че е нереалистично. Не, то направо си е измислено. Нещо повече, зад бармана са монтирани (на централно място разбира се) едни бутилки "Загорка", наредени като в аптека върху нещо като рафт на библиотека. Доколкото съм запознат с интериора на бирарии и разни подобни питейни заведения, такова животно в родната природа не съществува. А дори и да го има, надали ще ме накара да консумирам точно бира. Който не е съгласен, да отиде до някой парк или плаж на проверка. През летните месеци, независимо дали съм отпускар или току що съм излязал от работа, бирата ще пийвам на въздух.

Място за Mini

Фен съм на Mini, защото е свежарска и разпознаваема за света на автомобилите марка. Доколкото знам, тази кампания с обърнатата надолу с главата колица е част от международна такава. Чудя се само обаче, дали точно паркиране наопаки и то под "моста на влюбените" говори изобщо нещо. Да, минито е компактно и се мушка навсякъде из градската джунгла, без да забравяме, че е мощно и комфортно, но според мен мястото му изобщо не е там. Въпреки че си стои в това положение вече близо два месеца, освен че събира любопитните погледи на минуващите (тези с колите по булеварда!), надали тълпи от потребители търчат към шоу-румите. След като в "Италианска афера" видяхме как може да се кара Mini навсякъде, трудно бих повярвал, че има места само за Mini именно посредством тази комуникация. Още далеч преди години Smart-а отне това предимство на всички останали серийни миниатюри на четири колела, тъй като (най-малкото) перпендикулярно никоя друга не може да паркира. Е, да се надяваме, че такова полу-нестандартно решение да се покажат удобствата на бранда е проработило поне за позитивния му имидж!

Да хванеш конкуренцията по бели гащи

Няма как в града на Митьо Пищова да няма рекламни хитове. При това на централен булевард. Необходимостта да надмине конкурентните магазини за бельо е накарала изобретателният търговец да събере в едно желанието на потребителя да разполага с най-новите технологии и изконните, предполагащи се от самосебе си удобства на "интериорната" мода. Така "антибактериалните" и рязани не от фина китайска ръка, а от лазер бикини разнообразяват иначе скучната природа на този продукт. Не знам какво следва, може би лазерно наточени прашки с титаниев ръб или противорадиационни боксерки, или пък каквото и да е парцалче, излъчващо феромони;-)!?

Другото, което подлежи на по-сериозен коментар обаче е навика, по-скоро закостенялата традиция, търговците да използват "безплатната медия" - витрината, за да лепят ексклузивни предложения във формат А4. При този тук пример поне е помислено обявата да е на нивото на очите, но се сещам за десетки други, при които хартиените тийзъри са от от горе до долу на стъклото и се самоотричат и като количество и като качество.

Тук има, тука нема комуникация!

"И-и-и бре, курорте!" е класически израз на средния българин при експресия на радостта от хедонистично-сензитивното му преживяване, когато е попаднал на някой туристически обект у нас или в чужбина. Аз пък възклицавам "И-и-и-и бре, комуникацио!" щом засека някъде из шарения свят интересен за коментиране случай. А такива със сигурност не липсват. Така на най-неочаквано място се насладих на тънката мисъл, която "хитроумният" комуникатор е вложил в изработката на артефакта, който е на снимката. Отдавна още прозорливи хора са казали, че "media is the message", но въпросният пепелник просто ми преобърна представите.

Първичният анализ сочи, че медията тук е атрибут за пушачи, а посланието е срещу пушенето. Ако таргетът са пушачите, които е най-вероятно да обърнат внимание какво има "в" пепелника, то тогава идеята на посланието не попада в целта, защото на един пушещ човек хич не му е приятно да му напомнят, че пушенето е вредно, нито пък, че точно на това място или в това заведение не се пуши и той не е добре дошъл. А добре познатата иконка изрисувана вътре ни казва точно това, още повече, че се е превърнала в символ, отбелязван на местата, където не е разрешено да се пуши и никой не си и мисли да го променя, просто си го ползва по определение. От друга страна, ако таргетът са непушачите, които следва да бъдат уведомени, че се намират в среда без тютюнопушене (а и че не е хубаво дори да почват с дименето), значи пак целите на посланието са обречени на неуспех. Това е така, защото на тази група адресати не се интересуват какво е поставено на дъното на пепелника. Нещо друго, което е важно за осъществяването на една комуникация, е контекста. По ирония на съдбата този пепелник се намира на маса поставена на открито. По такъв начин на никоя от двете противопоставени групи - пушещи и непушещи люде - не им пука има ли дим или няма, защото ограничения няма за никого, няма рамка. Ако пък, от трета страна, адресантът на съобщението е решил, че този изписан с противоположната му по смисъл иконка обект, е нещо много забавно и абсурдно, точно тук вече е успял да ни въздейства. Аз съм именно от този таргет и приемам посланието на автора, а то е, че такова няма.

Ситуацията може и да е нарочно подбрана да е комична, може би и аз да съм си направил гавра в фотошоп-а (макар че пепелникът е съвсем реален, уверявам ви), но от нея могат и някои поуки да се извадят. Нищоказването не е вродено у хората, тъй като всеки от нас обича да търси и особено да намира смисъл във всичко. Точно затова явно имаме мис-комюникейшън, когато най-много искаме да имаме успех с посланието си. На много рекламисти и маркетинг активисти не им се получава, щом като решат да кажат много неща наведнъж и/или употребят неуместни инструманти за това.

В името на модата

Няма нужда да казвам колко фешън магазини има в The Mall, то е ясно, че модните брандове движат консуматроската култура като нищо друго на света. Тук няма да става дума за реклама, а просто за добър маркетинг. Това кафенце, което е позиционирано точно в сърцето на обиколката из мола е взело предвид факта, че който вече е вътре в сградата е паднал "жертва" на модното увлечение, назависимо дали на собственото или на половинката си. Така че, ето, разполагаме с перфектното място да си отдъхнем от зяпане на витрини, сравняване на цени и пробване надрешки и обувки и, естествено, да хвърлим едно око в чантите, за да видим как са новите ни придобивки. Всъщност името е оригинално, но кафето само по себе си е част от фешън-машината и привлича да поседиш, да видиш и да бъдеш видян.

Пак за картинките....

Ще ми се да продължа мисълтта си от предния пост. Той беше посветен на това какво ни казват определени снимки и картинки. Малко след като ми хрумна да покажа снимката си от университета в Торино, направих тази тук с телефона. Чудесен слънчев ден (едни от многото тази зима), който ни разкрива добро настроение и някои характерни "визии" на милата ни София. И тя не е далеч от основния мотив на този блог, а именно комуникацията - без значение под каква форма и с каква цел се проявява тя.

Това, което свързва поста с побратима му по-долу е емблематичната за столицата сграда на най-известния университет у нас, но разликата е, че с един ракурс правим почти пълен обзор на състоянието на града и не само на него. Бих могъл да кажа и на страната. Хрумна ми, че висшите културтрегери, които обитават храма на образованието със зеления покрив продават "пакети" с мозъци не по-зле от колегата си Белрускони в Италия само дето му викат по друг начин. Отсреща пък виждаме върха на комерсиалното - 20-годишният парти център "Ялта" и огромните светещи реклами отгоре му, които показват, че София не е просто локален хипер център, а ако не гробализиран, то поне глобализаращ се град. Поне неоновите надписи са "честни" и ни продават направо това, което представят. В дъното пък е "Светая светих" на нашата религия - храм-паметникът "Св. Алексъндър Невски". Това е единственият обект, според мен поне, който прави от София нещо като заслужаваща си туристическа дестинация. Може би освен извисяващата се Витоша, която всички виждат, но малцина посещават. Проблемът е, че тази изконна софийска забележителност е в нещо като кома, защото животът и свежестта й зависят от вярата, а не от това, че е просто местната църква, с която да се изфукаме пред чужденците. Ние не само не сме много религиозни като нация, но и си имаме два синода, демостриращи ни грозни сцени на светска агресия и борба за власт (над имоти!).

Слава Богу, чужденците рядко разбират за тези подробности от нашенската кухня! Повечето от моите познати иностранци дори харесват София (и България), но все пак е по-важно на мен какво ми говори една такава картина на нещата, а не само на тях. Триединността, която показва моята снимка не репрезентира душата (църквата), духа (университета) и тялото (Ялта и рекламите - т.е. комерсиалните/телесни наслади), а показва как различни части от нашето общество се опитват да продават (доста кух) продукт на останалите части от него. Ще спра обаче коментара си до тук, защото не му е мястото за политически и социологически коментари. Снимката, все пак, говори нещо и то е трудно за обяснение без човек да е навлязал в контекста. А това, от което "печели" София, е че гостите й не са потопени в него.

Послание по италиански дизайн

В наши дни едни от най-добрите специалисти по комуникационна теория са италиански ми колеги. Точно толкова добри, колкото и в дизайна - Ферари, Ферре, Версаче, Систинската капела и др. Сещате се. Тази снимка е правена в Торино по време на (поредните) протести срещу премиера С. Берлускони. Тя показва, че не само теорията им е на ниво, но и прилагат езика на изкуството в практически комуникационни казуси. Всъщност, за да съм още по-точен, снимката представя една "инсталация" пред входа на местния университет, който е държавен и честно казано е с доста стара и занемарена материална база. Да се поупражняваме в това дали сме разбрали какво ни казват младите надежди от Апенините. Ако не познаваме контекста ще решим, че е креативно упражнение на студенти от програмите по визуални изкуства. Все пак надали някой си е изхвърлил празните кашони просто така. Само че смисълът на посланието се крие точно във факта, че торинският ВУЗ е държавен, а уравлението на страната прогресивно намалява парите за образование. Парадоксът е, че в една силно пазарна среда, каквато е Италия, младежите обичат да подкрепят "леви" идеи и смятат, че правителството абдикира от ангажиментите си към по-добрата квалификация на "бъдещето" на страната и го е оставило на механизмите на пазара. Затова съобщението ни насочва към "опаковането" на интелектуалния потенциал на студентите - бъдещи специалисти, които ще се влеят в икономическия живот. Мен лично този протест ми допада повече, отколкото разни побоища, които чат-пат си спретваме пред българския парламент. Не че в Италия сега нещата са много по-розови и липсват дебелашки надписи и обиди по отношение на кабинета "Берлускони", но самият факт, че доста хора лайкнаха тази снимка във Фейсбук ми говори, че този подход постига целите си. Това не беше единственият пример на творчески поглед над протестите, което само може да ми говори, че тънкият интелектуален момент примесен с неподправено креативно изпълнение постига повече от сопата или простото споменаване на майката на властта.