понеделник, 17 октомври 2011 г.

Доброто старо клипче

То и с дрехите е така - като нямаш нищо ново за обличане, поровиш поровиш по-надълбоко в гардероба и изваждаш добре познатите и изпитани от опита одежди! Важното е да се спазва посланието, макар и да е извън модата в дадения момент. Не ми харесва в два поредни поста да коментирам едно и също нещо, особено кофти практика като "copy-paste" триковете, нито пък искам да се представям като критик на комерсиалната комуникация в родния ефир, но се налага. Поводът е поредният, при това закъснял и със сигурност не последен, опит на "Каменица" не да хванат, а да догонят ретро тренда в своята категория.


Явно от все така блъскащата ни криза има няколко важни последствия. Първото е, че на никой не му се мислят нови идеи и подходи за комуникация, защото се залага на сигурното и изпитаното, а второто е, че по-сигурно и изпитано от това, дето е в паницата на конкурента, няма (т.е. здраве му кажи!). Е, също така е ясно е като бял ден, че и сезонът на студената биричка изтече и сега ще следват атака след атака, за да се пребори нарастващия пазарен дял на ракията и червеното винце поне по време на някой и друг футболен мач. 
Както без проблем се вижда, незабравимият и неотменен код на ретро-дрехите и поведението, чрез които да се покаже традицията и опита на производителя и марката в определен сектор е повече от отлично спазен. Но успехът и разпознаваемостта на иновативното клипче на "Шуменско" от тази пролет правят идеята на "Каменица" направо безсмислена. И това го поставям отделно от тежката миризма на "творчески" анализ, адаптация, преосмисляне и пр. аналози и други мили думи заместващи термина плагиатство. Допълнително прави впечатление, че докато преиграването на актьорите в спота на "Шуменко" е търсен ефект, то в този на "Каменица" е доста бутафорен и направо утвърждава впечатлението (не много умно замислено), че правят бира и свят за мъже, където жените са излишни и стоят наоколо като мебели (сякаш те не пият бира!!). Музиката пък издава и друга слабост - че и този клип е като онзи - с тъпата история за едно пиано, съпътстващ нашумялото от миналата година диско парче. 

Всичко дотук щеше някак да е в "реда" на нещата, тъй като видяхме как "Загорка" рециклира вече реализирани идеи (дори и да са собствени в някакъв смисъл), ако цялата тази стилистика не беше до болка позната. Третата реклама тук - на Estrella Damn ми беше, поне до сега, сред любимите, но се оказва, че рекламните производители също са я гледали и хич не им се е отдало да избягат от типа "преди-сега" или "дай да го вземем това същото", с които така успешно се продават лекарства и прах за пране.

Личното ми опасение е, че просто не знам какво да казвам на студентите за успехите или особеностите на българските реклами, защото нищо "българско и родно" не им е останало. Оригиналност пък хич. Въпреки това, за мен тактически отлично реализираният ход на "Шуменско"-то и тяхната репрезентация на "социалната мрежа" остава гвоздей на програмата за тази година, не защото първи са "преосмислили" черно-бялата стилистика и търсят впечатление за традиция, а поради факта, че са я използвали този пакет от предимно визуален език, за да се закачат за една вълна (при това несвързана с особеностите на продукта), която ще ги изведе с крачка по-близо до търсената аудитория. Наздраве!

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Следата на сянката

                                                 

Вярно е, че сянката е нещо, към което човек е не само прикачен, но и направо пристрастен. Няма мърдане от нея. Дори чат-пат се плашим от нейното "присъствие", което не винаги е породено от страх, както е видно от примерчетата с различни "идеи" за принт комуникация. Последната кампания на "Тотал" ми припомни колко много сенки са ми се мяркали пред очите. Ако щете, дори до момента, до който не направих фотото на този билборд на Цариградско, все си мислех, че това е раклама на банка. Пълен хаос беше настъпил във възприятията ми, тъй като все ги зяпах тия сенки без да се досетя да погледна за какво/кого иска да ми говори посланието. Проблемчето е, че тази точно визуална фигура може да се ползва за който и продукт да се сетите, но успехът й намалява със страшна сила с повишаване на  употребата й. В примерите тя се използва за все едно и също нещо - да изобрази "повече" и "по-голямо". С две думи, все далаверки, които компаниите зад тези комуникации искат да ни обещаят.
Да направиш от мухата слон се оказва също не така сложно. В небезизвестния рокерски филм, в който всенародният любимец "чичо Чарли" Шийн е ченге под приктие - "Следата на сянката" имаше един индианец, който му казваше да не си оставя сянката никъде, защо така ще си изгуби душата. Е нашите рекамисти гледат да си я пазят и час по час да я показват на публиката. Тук не искам да се конкурирам с рубриката "Copy-paste" на списанието "Signcafe", но всеки повод и всяко време е добро за да се посочат порочните практики и да се обърне внимание на клиентите какво им се продава като идеи. Ще ми се да наблегна някак си на "продавам". 

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Дух волен, дух сидеров


Предполага се, че всички разпознавате фейса на централния нападател на малкия, но сплотен тим на "Атака". Пък и да не го правите, то отдолу с хубав, четлив шрифт си пише кой е собственика. По-важното е (първо) защо тази мила физиономия от седмици доминира кьошетата и сокаците на родните градове, че даже и междуградските пътища, и (второ) защо се усмихва (което не е често срещана картинка). 
Та, първият отговор е, че защото дойдоха избори и е време да видим какво ново ще ни покажат факирите на политическия маркетинг, които по традиция си знаят урока - плакати до спукване, някои от които доживяват чак до следващия вот, билборди, че е по-скАпо и по-голЕмо (разбирай престижно) и концерти на български рок и фолк "звезди" за наслада на душата народна (доколкото баба Лили попада в една от двете групи;-)). Вторият отговор си признавам, че ми струва малко повече усилия. Не е в стила на бат` (Не)Дволен Лидеров да пуска мили усмивки, тъй като от 6 години насам той иска да се позиционира като "лошия" в "страшния филм" на БГ-политиката. Този момент - ульбката - явно му е вменен от бандата ПР-ри, които са взели нещата в свои ръце, но мен повече ми се струва, че нещо го е заболяло и това е естествен израз на страданието му, а не мил жест към аудиторията.
Разбира се, всички тези глупости са очевидни за средностатистическия (останал в страната) избирател. Фокусът ми всъщност е насочен към надписа в жълто, в ляво на борд, който с весело шрифтче се опитва да ни грабне вниманието и съзнанието. Щото все пак накрая трябва и да се гласува! Дрезнещото в случая, което искам да коментирам като гражданин на съвременна европейска държава е думата "враг". Вярно е, че само допреди 60 години най-"напредналите" в еволюционно отношение държави са си сипели бомби една на друга, също е вярно, че само допреди 20 години по нашите земи беше "модерно" да се бориш със сърп и чук срещу класовия враг и империализма, но към днешна дата който употребява тази думичка би следвало да бъде определен като престъпник. Надписът - слоган, мото, хитра кеч-фраза, или както и да го наречем - има за цел да създаде впечатлението, че в България има война и хората са се наострили един срещу друг или по групи. За мен това е дори грубо нарушение на Конституцията, тъй като създава напрежение в претендираща за демократична държава (и то не само психологическо такова!). Мен лично ме обижда. Оказва се, че съм явно много тъп, щом се предполага, че ще му повярвам. Това пък, че дори връгът му знаел, че е "прав" също добавя негативи към пейзажа. Щом Волен бил прав, значи "врагът" е крив, т.е. невеж конформист, толерантен и жадуващ в тая страна най-сетне да спрат да се базикат с т.нар. етническа карта. Е, мерси, сега се наистина ме взеха за мезе! Е, евала и на комуникационните мозъци зад въпросната фраза! 
Иронията е, че точно този билборд се намира на 150 метра от един от входовете към кв. Факултета. Тъпотията е, че усмивката и "вражеското" настоение на пишман-политическия деец се отнасят като плюс към минус. Тъжното е, че в края на октомври тумба ощипани от съдбата отново ще отидат да гласуват (марак и с малки шансове за успех) за човека, който се изтупа от журналистическия нафталин с нечии парички, за да поведе 100-на лупени в защита на българската "кауза";-(. 

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Обща теория на кокошката



Нямам нищо срещу използването на животни по рекламите. Особено когато се търси вниманието на децата те са незаменим инструмент. Напоследък обаче забелязвам, че любимото за употреба животинче в спотове, които циркулират в родния ефир е кокошката. И то не за кой да е таргет, а за по-възрастния. Въпреки че със сигурност в двата разглеждани тук примера "съвпадението на лица и събития е случайно и неволно", то нахален блогъроблудстващ коментатор като мен нямаше как да си сдържи разсъжденията.    



Всъщност случаят на кокошката е повече от ясен. Няма култура, в която тази домашна любимка да не е възприемана като необходима, но глупава животинка. Мога да се обзаложа, че тя е любимият "материал" за жертвоприношения и за запълване на трапезата навсякъде по света. Пита се в задачката защо кастингът я е избрал да съпътства рекламирането на продукти? Честно казано в клипчето на Seat изобщо не разбирам за какво става дума и каква е ролята на кокошката. Обичайно за автомобили се ползват коне, лъвове и пр. метонимични образи. ОК, по правило кокошката не лети, но в рекламата е представена летяща като ястреб, което не е много оригинално като хрумване. Вероятно контрастът има за цел да ни обърне внимание към някаква извънредност и необичайност на офертата на марката, която разчупва възприетите модели на рекламиране на коли. И според мен шаблоните в бранд комуникациите са скучни и трябва да се предизвикват, но и когато биват променяни, би следвало мениджмънтът да си даде сметка какво губи от посланието и какво тази "изкълченост" носи като добавена стойност. В нашия казус аудиторията нито може да се впечатли от какошка, която получава начален старт от бързо преминаващ автомобил, нито придобива идея как птицата се връзва с по-ниските цени (в побългарения вариант) или с лъскавостта на новите модификации на продукта. Ако пък потребителят трябва да се припознае като кокошката, която е "подпомогната" от марката, за да придобие движение, то е повече от ясно, че това е най-тъпата идея, която може да хрумне на някой, още повече на агенция, обслужваща мастодонт като VW. 
Малко по-лесна за отгатване е ситуацията в рекламата на Samsung Galaxy. И тук базата е контрастът между кокошката и библиотеката, което предполага, че животното (което просто "не принадлежи" на обстановката) е толкова малоумно, че ще измъти три яйца на дисплея на телефона. Като прибавим и името на модела "Galaxy", си правя моментално асоциация с онзи лаф за далечното разстояние между магарето и космоса. Мен обаче пак не ме напуска усещането, че и тази прочута компания разчита и потребителят да е с разсъдък на кокошка, за да си набави точно това телефонче. Въпросът, който остава открит е кое е първото - криейтивът или кокошката?   

сряда, 24 август 2011 г.

До ефира и назад

В лятната скука, която обикновено е съпроводена и от комуникационна такава, нямаше как да не обърна внимание на якия спот на сайдера Somersby. Освежаващо, това е точната дума. От доста време не бях попадал на такова позициониране по учебник и направо идеално копи. Не познавам човек, който да не споделя, че поне би пробвал продукта в следствие на рекламата. А това в крайна сметка е главната цел на кампанията, след като въвежда нещо съвсем ново. Наскоро попаднах на една поовехтяла статия на проф. Симеон Желев по повод на създаването на отличимост, където той посочваше, че някои марки се опитват да показват повече отлика чрез рекламите си, което обаче не е много препоръчително, тъй като има нетраен ефект. Въпреки всичко, с този спот Somersby прави супер ход точно защото не е познат бранд и търси "иноваторската" публика - очевидно младите потребители, за да провлачи крак.


Това тук е оригиналната версия, която беше неизбежно да проуча по ред причини. Но точно заради нея лъсва добрия криейтив при адаптацията за нашия пазар, без да се нарушва замисъла на комуникацията. Финалът с "участието" на Бай Ганьо е право в десятката. От години си мисля, че панталоните тип "MC Hammer" са баш за стила на Алековия герой, който (за жалост) е и витрина на националния ни манталитет. Радвем се, че някой има смелостта да го каже високо;-). Самокритиката и визията с разкършващия млад Ган-YO получава всички мой похвали и адмирации. Няма по-силно оръжие за този таргет като тънкия хумор, пипнатата визия и "локалното" звучене! Еваларката!
Иначе и цялостният сценарий на спота си заслужава вниманието, тъй като по много сполучлив (и не задължително супер хитър и творчески) начин представя продукта. Първо "нютоновското" прозрение на Лорда, разбирай въвеждане на митология на марката, второ, страна на произход - разбирай традиция и, трето, упехът на напитката преди да стигне до БГ, разрибай "ние пак сме накрая, но поне сега това яко сайдерче е вече тук". Гледайки и другите весели клипчета на Somersby, се убеждавам, че нито за миг рекламистите не са изпускали консистентността на посланието от поглед. Използваният жанр "Алиса в страната на чудесата" с лек водевилен привкус пасва идеално на концепцията за една "не много сериозна" алкохолна напитка. И понеже на нея тепърва й предстои да се доказва в България, съм малко скептичен, че ще спечели своите почитатели тук поради факта, че българинът, когато става въпрос за храна, пиене и ей тия три работи, обича всичко да му е hard - силно, наситено, та чак болезнено, сайдерчето не е такова. Но успех все пак!

петък, 19 август 2011 г.

Знай НАЙ!

Напоследък от ТВ каналите се засилиха да ни облъчват с анонси относно новия риалити сезон, който са ни подготвили. Дето се вика, лошо няма. Но се заслушах в спота, предвещаващ началото на предаването X-factor с участието на Васко Василев, Мария Илиева и т.н. Та баш в него установих, че има главозамайващо количество от суперлативната форма "най", която обаче абсолютно нищо не казва. Напротив, тя действа като евтинка рекламка на перилен препарат или дамски превръзки - всичко там все е ново, все е абсолютно най-яката работа, без аналог и пр. и пр. Както е ясно, без поизхвърляне няма да минем, но това е характерно за именно такива по-хилави жанрове, граничещи с крясъци от пазарска сергия.
Проблемът с въпросния анонс идва от обстоятелството, че да посочваш нещо (или някого) като "най", това означава, че някъде в контекста нещото си има референт, спрямо който то е толкоз "най". Нещо, с което да се сравнява. В описвания казус обаче няма нищо такова. Певицата М. Илиева е "№1 в България"!? Защо? Спечелила е националното първенство по пеене ли!? (Доколкото си спомям, "Златният Орфей" отдавна не се провежда) Никой не твърди, че тя не може да пее или че го прави лошо, но на фона на полумъртвата поп-музикална продукция у нас, нейните парче и половина на година са нищо. Изводът е, че само симпатиите на автора на копито на анонса и на ПР-ите на самата певица са недостатъчни да му убедят в казаното. Само дразнят.
Нещата се влошават още повече при представянето на цигуларя В.Василев. Войсовърът го обявява за "най-успелия българин в света". Това, което ми липсва е в какво е успял, защото да си музикант-виртуоз си е успех, доколкото ти носи добър доход и признанието на публиката и доколкото повечето "други" българи не са цигулари. Пък и защо "...българин в света"? Вярно е, че доста българи има по света, но защо той да е по-успешен от Христо Стоичков например или от Б.Борисов, или пък от всички разни мутрообразни, които за 20 години успяха да осъществят чалгарския рай наситен с пари, коли, жени и безнаказаност. Васко е супер, но нито е успял защото "просто" е българин, нито пък управлява корпорация или държава благодарение на музикалните си умения. Струва ми се само, че продуцентите на предаването са "най-"объркани как да си обявяват звездите.

неделя, 14 август 2011 г.

Само да не се прокъса мрежата....

Както е обобщила народната мъдрост, или по-скоро шопската, "като ми се доработи, сядам и чакам да ми мине". Аз пък седнах да поразсъждавам за атаката на профeсионалните социални мрежи на наша почва. Както вече видях, някои от пишещите братя и сестри вечe са обърнали внимание на темата. И то няма как, след като новата платформа One.bg е наляла толкова сили и средства, за да не й избягаме - билборди, поща, банери и пр. Само се питам защо сега? Имам предвид защо посред лято, когато активността в потреблението на Интернет и особено в търсенето на работа или други бизнес оферти е възможно най-слаба. Да не говорим, че и хората, които биха видяли морето от външна реклама по софийските улици са "неефективно" малко, тъй като са на морето, което чакат да видят цяла година.
Другото "защо" идва от въпросителната дали години след създаването и укрепването на LinkIn отделният потребител или пък компания имат нужда да си създават все повече и повече профили, без значение, че са професионални? Там вече има регистрирани доста българи, за да има нужда от местна мрежа. Същото важи за profibook и тем подобни сайтове, които гонят успех на гърба на Facebook.
Принципът "мрежа от мрежи" е залегнал в основата на Интернет и колкото повече стават те, толкоз по-добре. При социалните мрежи обаче разразстването може да доведе само до обратен ефект. Надали, например, ще ми остане време да работя нещо смислено, ако по цял ден влизам във всичките си профили в сайтове и мрежи, при това с идеята да създавам съдържание и да разглеждам какво ново се случва с някой друг. Ако ги формулираме като "търсачки" за професионална информация, то тогава каква е разликата с безплатните вестници с обяви или с "Жълти страници"?