"Mind the gap"

За нископодстриган, полукосмополит като мен първото посещение в Лондон беше love/hate ситуация. Е, 'hate' не е точната дума, пък и е малко по-силна от необходимото, но аз нямам особен афинитет към чай с мляко (или беше обратното!) или бомбета и двуетажни автобуси. Кухнята е без коментар, защото само спеменаването й в едно изречение с "Англия" е оксиморон;-). Доказват го множеството китайски и италиански ресторанти в града.

Обичайно Лондон удря на източноевропейския хомо-туристикус два бързи шамара още в първия час. Вторят е даже с опакото и боли много, понеже цените в града са нечовешки дори и на най-простите стоки и услуги, а транспортът например, едно пътуване в който е между два и четири паунда (при левче в софийското метро!!!) точно там е жизнеутвърждаващ. А, забравих първия шамар - обратната посока на движение, а защо не и на мислене! В английската столица има от всичко по много във всеки един смисъл. Ако светът се е пообъркал, отделно от "поомешал", като следствие от глобализационните процеси, то в Лондон последните са сътворили страшни и страшно любопитни неща. В края на първия ден там възклицанието "Ба`маа`му!" се превърна в "Long live Globalization!".

Мисля си, че прочутото "Mind the gap!", употребявано по-често и от "Здрасти", важи за всеки пишман посетител в "меката на империализма". От позицията на скромен очевидец на "човешкия мравуняк" ми се ще да поспекулирам върху знаците на идентичност в Лондон. Не на хората, а на средата, в която пребивават. Горе-долу за ден-два свикнах с това азиатци да ходят според актуалната vintage мода, бели да се носят като ямайци или гето-рапъри, а на всеки 100 метра да се чува я испанска, я италианска реч. Получилото се е нещо като "Империята отвръща на удъра" от трилогията Междузвездни войни, ама с различна философия - периферията на Империята отвръща на центъра й. След столетия щуране с кораби и войска из света, изграждайки държава, в която слънцето никога не залязва, днес Глобализацията вместо да има ефект на експлозия във Великобритания, както става в повечето крайща на Земята, има ефект на имплозия. Общият паспорт, за да става това възможно е глобалната употреба на английския език като средство за общуване. Като допълнение, естествено, следва да се отбележи опитът, който пределени части от света имат в контактите си с Братанската корона и култура. Както би казал руският специалист Юрий Лотман, имало е изотопия (предваритилно сходство) от срещата на двата текста, създаващи един нов текст, който е пред очите ни сега. С други думи, вдигайки си чукалата от Африка, Азия или Близкия изток, за да се изсипят в Лондон, хората идват в едно друго "в къщи". 

Далеч съм от мисълта да давам оценки за това, което се е получило в английската столица по схемата "добро-лошо". То е просто каквото е - различно от всичко, не само от гледката в родната София, но и от амалгамата в Рим, Мадрид или Щатите, защото е друг вид мултикултурализъм. По-интересното е объщането на ролите, което може лесно да се наблюдава с невъоръжено око, около получилото се като резултат от историята и културното обогатяване на Кралството.

Като гост-континентянин първото, което ме впечатли е, че "underground"-ът е станал емблема на почти всичко намиращо се на повърхността. Имам предвид не само огромната и задължителна за този метрополис мрежа от метро и влакове, в и чрез която се движи сложна маса от всякакви хора, но и всички субкултури начело с пънка и рока. Те са едновременно символ на протеста и на различието, с които се гордее Албиона. Друго - в Лондон доста мъже се държат (поне) като жени, докато много жени са държат (поне) като мъже; Soho пък, който заема ако не идеалния, то поне жизнения център на града е кварталът на гейовете, проститутките, китайците и разните му там тарикати. Сякаш зад гърба на адмирал Нелсън, гордо кацнал на колонката си на Трафалгар, същите тези човешки екземпяри ехидно се подсмихват и правят "нередни" за официалния "ред" неща. Обатното движение на колите и човеците е достатъчно добре известно, но, както вече споменах, живият досег с него вече си е своего рода "културен" шок.; културата на чая, от своя страна, е заместена /да не кажа изместена/ от кафене-културата на големите вериги в бранша - Nero, Costa и Starbucks, а прочутата британска вежливост може да се наблюдава повече при пънкарите, отколкото при средностатистическата английска баба, на която присъствието на тълпи от чужденци й иде too much; руските братушки, които спечелиха Голямата война, сега не можеш ги изчегърта от Лондон, сякаш преди 60 години нещо са забравили там (капитализмът вероятно!?); кралицата пък е сведена до статут на "една от нас" (особено от медиите), докато човекът от улицата е "крал" (особено ако си плаща) само защото обществото е достигнало високо ниво на толерантност и космополитизъм. Евала за което, тъй като това е в доста сериозен контраст с българската реалност например, където в общата си отегченост и нихилизъм ние сме силно нетолерантни не само спрямо расово и религиозно различните, а и ей така по принцип. 

Re-refresh

Явно зимата е била дълга и мрачна, щом любимите на целокупния български народ бирени марки решиха да стартират пролетно с овкусени с лимон продукти. Обяснението за факта, че за два месеца се появиха на регала три различни бранда с характерния хълт цвят на етикета е желанието да пренесат бързо потребителя в натежалата от жега морско-отпускарска обстановка. Малко "без време", както казваше баба ми, но конкуренцията не спи, а и си трябва време свикналият на обичайните вкусове и алкохолно съдържание мъжага да приеме, че бирата може да е и наполовина натурален сок... или пък сокът да е наполовина бира, зависи от гледната точка. Е, щом на Албиона от векове пият чая с мляко, защо и биричката да не е като цитронада.

След като през зимните месеци "Zagorka Rezerva" ни разби представите за бирите и ни показа, че всъщност няма нищо общо с тях, а по-скро с виното, или още по-точно - с боровинковия сайдер, то останалите вероятно са приели посланието и предизвикателството, че има място за експерименти. При тях обаче почвата е по-безопасна, тъй като аргументът да не се омагьосаш бързо и лесно под парещото лятно слънце, а пък в същото време да си мислиш, че пиеш все пак любимата бира, звучи най-малкото приемливо. Същото става и след обичайното футболно мачле през уикенда, когато можеш да комбинираш полезната хидратация с приятното "сбиране", или пък биричката-идулгенция в обедната почивка на отрудения бачкатор да не дразни чистата му професионална съвест. Странното е обаче, че от "Каменица" му казват на продукта "нов", пък от "Ариана" твърдят, както винаги, че е по утвърдена рецепта, докато на всички ни е ясно, че и трите разглеждани продукта са 50:50 сок с бира и нищо по-особено. Такава е ситуацията и с рекламите - всички единодушно ги правят по калъп  - еднаква сцена на употреба - плаж и някакви правещи глупости персонажи. Може би в целия калабалък печелившата марка е "Каменица", защото поне стартира първа в тази надпревара.       

Крадец, крадец ....ей, крадльо!

Вярно е, че гадните коментиращи маркетинг-блогари паразитираме на гърба на успехите и предимно на неуспехите на производители, корпорации, банки и техните марки, но все повече се убеждавам, че ние просто затваряме кръга от понякога безумни комуникационни решения в практиката. Да вземем сега новата ТВ-реклама на кафето "Нова Бразилия", която за съжаление е неоткриваема още в Мрежата, но от контекста става ясна за какво говоря. Сметката е следната - през 2001 г. една от най-големите хранителни компании в света - американската "Kraft Foods" купува от ливанските й собственици, Констинброд-базирана кафепечителница "Нова Бразилия", която съвсем естествено няма нищо общо с латиноамериканската държава (доста по-късно стана ясно, че президентката Дилма има български татко!), която по онова време държи над 70% от пазара на кафе в България. "Евала, Глабализация!" би възкликнал някой роден поп-фолк-бард и ще е прав - това е положението в 21. век! 

Но историята явно продължава. След като повече от 10 години гигантът "Kraft" прави постъпки да препозиционира марката "Нова Бразилия", ако не като по-качествена, то поне като добре пакетирана, тамън по джоба на средно бедната и по-непретенциозна домакиня, се оказва, че за комуникацията й нищо не е достътъчно. И поради тази причина, въпросният текущ ТВ-спот очевидно паразитира върху идеята и върху таргета на българските баници "Bella". От хранителния холдинг от няколко години се осланяха на обстоятелството, че семейната българка на средна възраст страда от липса на време, основно за себе си, и затова й предлагаха да "открадне" няколко мига с по-лесното приготвяне на техните продукти. Сега същото правят и от "Kraft", но му викат "изневеряване" (фабула - две мацки си споделят коя кога кръшка, а една трета се "шокира" без да знае, че става дума за пиенето на кафенце). Впечатлението ми е, че ползването на същата концепция е доста пошло, но ме учудва повече, че си го позволява доста мастит рекламодател! Вярно е, че баничка си върви с кафенце, лошо няма, но затова ли се стичат стотици парици към рекламни агенции, за да виждаме едно и също, но с различен продукт в края на клипа. Какво от това, че скоро от "Белла" не са си ползвали видеото? На потребителя все някаква памет му е останала, особено на заинтересувания таргет на предлаганата стока. Със сигурност кафето ще си се продава, защото при него е водеща ниската цена, но да не забравяме, че и рекламата като такава е продукт и явно в нашия казус тя е със същата стойност като стоката за консумация.      

Ние Vs Вие

[Това] Аз ли съм или не съм!?

Биреният пазар никога не спи, не случайно винаги е интересен и изпълнен с теми за коментар. Освен че съм заклет потребител на пивото, съм и внимателен следотърсач, що се отнася до комуникацията на марките в този сектор. Е, то от повечето ми умоблъсканици в блога това ясно си личи. И сега именно към един стар пост ми се ще да се върна. Признавам, че рекламните изгъзици на "Загорка" са винаги в полезрението, но са ми по-скоро забавни, отколкото неприятни. По-рано изразих не особено доброто си впечатление от "българската" бира на "световно ниво", с което зеленооката марка започна нова "инвазия" в умовете на жадните граждани с космополитно (и не толкова) съзнание. Горе-долу година по-късно нещата в тази кампания си текат с все същата сила и дори са повишили интензивността си. Не само че комуникацията ни обяснява какво е "българско" и какво не, което в началото беше само на повърхностно, не много оригинално, ниво, но вече стинаха до конкретика. Дори по водещи радиостанции, барабар с линкче към активности във Facebook, се прави опит да се разшири полето на заигравката на "Загорка" с въпросната тема. Нейното точно наименование е "Нашенско Vs Чуждо". Подобно на най-новия рекламен спот на марката, целта на промо-играта е хората да дават закачливи сравнения какво е характерно за българите като манталитет и традиции и съответно (обратно) какво е характерно за хората отвъд Калотина, Варна и Кулата. Доста години (все в прехода) се стареехме да покажем, че не сме по-различни поне от европейците, на които от 2007 г. викаме "братя" съвсем официално, ами при това - все пак - искахме и да се отличим с някакви собствени характеристики, за да кажем, че и ние даваме нещо на света в неговото разнообразие. Сега пак се връщаме, макар и загърнати с наметалото на шегата, към "корените" си, т.е. към изваждане на същите стари стереотипи, които имахме за цел да приберем на тъмно и на дъблоко в килера. Аз го намирам за малко пошло от страна на рекламоданеля, който явно е изчел някакви изследвания и е решил, че във време на криза локалният потребител ще избере да се припознае в схемата на родната си идентичност. Само че пак ще повторя, че не говорим изобщо за реклама на "български" продукт, дори и той да се произвежда и продава само на нашите 111 хил. кв. км. от Европа. Нещо повече, за антрополозите противопоставянето "ние-вие" е отдавна констатирано и подробно изучено явление, но дали то е добро или лошо е съвсем друга тема. В разисквания случай то е факт, но на прекалено чалга-поп-ниво. Силата на рекламата е да създава ценност за продукта, който ще се купува, но пък начинът, по който това става е подценен. Дори намирам натрапените стереотипи - както чужди, така и наши - за леко обидни, а както всеки средно интелигентин човек може да се сети, повтарянето им даже и на шега пак си е повтаряне и ги прави именно "стереотипи"! Нито клатенето на клавата в обратна на "свотовната" посока е "български" патент (а гръцки, защото там "не" е "да"), нито пък българките, които се бият в магазините, за да са "в крак с модата" са тъпи провинциалистки, които грабят като невидели, тъй като картинката може да е характерна за всеки един град по света. Пък чесънчето, които може да си види като фон на избрания от мен кадър съвсем ме разбива, панеже не съм чак толкова сигурен, че е част от "нашенската" хранителна култура. За сведение, испанците си бухат чесънче без изобщо да им пука и то в нечовешки количества. И за финал, да ме извиняват местните гении, стоящи зад тази комуникационна концепция, но тя е насочена към таргет, който явно все още живее затворен като в Соца, а аз дълбоко се съмнявам, че има останали такива (особено пък млади) хора. Предимството на спота и на цялостната концепция е, че по този начин "Загорка" избягва конфронтацията със заложилите на "ретрото" и "традицията" нейни конкуренти - "Шуменско" и "Каменица", лошото идва обаче от факта, че така попада в силната конкурентна среда на родните ракии, които много по-силно могат да викат, че са "нашенски".

Футболни връзки

Есента шефът на родния футбол Боби Михайлов най-сетне спря да се излага с изказванията си около измислената от него "забрана" ("мораториум" на европейски казано!) българските фенове да гледат мачове от чужди първенства, докато тече мач от нашето си такова. Това бе благороден жест от негова страна ("към зрителите"), но всъщност и на бай Киро Бакшиша от осмия етаж му беше ясно, че Боби напъва мускулчета - временно, а и доста комично-несъответстващо на правилата на свободния пазар, - за да спаси интереса към, а оттам и парите от ТВ-права за БГ футбола. Цялата операция на легендата от лудото лято на 94-та година показваше, че това, което се случва по терените у нас все повече се превръща в табу и/или се маргинализира, а афинитетът на феновете към силните първенства не само не спада, но и се увеличава, след като понякога могат да гледат мачове 5 дни в седмицата. И докато няма български отбори в силните турнири, и докато родната продукция е на сегашното си ниво, нещата ще са си такива и телевизиите ще са все така склонни да наливат милиони в чужбина без да ги е еня за нашенската надпревара. 

От десетилетия първенството на Албиона е било в топ 3 на интерес у нас, както и по света, а към момента е даже №1. С гордост можем - като племе българско - да отбележим, че и "ние" сме дали нещо за този извънземен статус - демек за "качеството" на Висшата лига. А от около месец осъмнахме и със съвсем пряка маркетингова завера, след като най-накрая оперираща у нас марка извади едни пари, за да се възползва от подкрепата на Man United в общуването си с потребителите. Това е доста добър пример за Боби Михайлов, че футболът е сериозен бизнес и когато се управлява и отглежда старателно, сума ти корпорации ще се избият да наливат средства и да обвързват дейността си с определени отбори и първенства. Последното естествено има за цел да потвърди аксиомата, че у нас нещата не стоят на този принцип, защото едни хора тук си купуват отбори, за да ги дават по новините в ролята им на меценати, но това е политика "ден до пладне". Не вървят ли добре повечето отбори в първенството и съответно то като цяло (т.е. няма ли синергичен ефект), няма да има растеж, пък камо ли бизнес в тая работа.

Стъпката на Globul да се свърже за 3 години с гранда от Манчестър е похвална, но в известна степен закъсняла. А дори и леко любопитна, поне за мен. Похвална е, тъй като доживяхме някой да оцени повишения към този тим интерес у нас и да капитализира от директния контакт с него. Разбира се, "спонсор" на Ман Юн в този случай звучи особено гръмко, а в действителност не означава надпис на фланелките им, но поне Globul ще се прилепи към имиджа на марката "Юнайтед" чрез информационната връзка между отбора и феновете тук. Позакъснял ход е, защото Митко Бербатов е там от доста време и със сигурност е утройл вниманието на родните зрители към Юнайтед, но все пак неяснотите за оставането му, пък и не много редовното му участие в мачовете на тима са фактори, които могат да изиграят лоша шега на мобилния оператор. Друга тема е, че последните 5 години бяха изключително активни и успешни за Сър Алекс и момчетата му, но настоящият сезон няма да влезе в списъка им с поводите за гордост. 

На мен лично обаче ми стана интересно по какъв начин в чисто комуникационен план "зеленооката" марка Globul ще се пребори с огненочервения цвят, с които толкова се гордеят "Дяволите" от Манчестър. От плакатите, билбордите и от нарочно изготвения сайт става ясно, че някой е отстъпил и това не е брандът "Юнайтед". Червеното струи отвсякъде, което да си призная отпървом - първосигнално - ме накара да си помисля, че един друг роден оператор е поел въпросното сътрудничество. За съжаление в каквото и ко-брандиране да се включиш все на някакви отстъпки трябва да се навиеш в името на общата цел. Само активна комуникация може да се пребори с размиването на имиджа, а до момента гледам, че такава не се случва - още по-малко пък червен билборд може да свърши тази работа. Казусът си плаче за повече ПР, повече "споменавания" около мачовете на тима и най-вече повече "благоприятни" за Globul интервюта с Бербатов.        

За баш майстора - пре-подреждане

Безспорно в предния си пост доста поразсъждавах за феномена на всичкологичната подготовка сред българските журналисти-баш майстори и не мога да скрия, че подобни безумици ми държат влага дълго време. Най-лошото е, че човекът, когото нарекох "автора" (на коментарната статия) просто ще продължи да си блее по популистки теми, подобно на болшинството негови колеги, и всеки ден ще захапва нова и нова тема за безсмисленото си и, което е направо най-жалко, неконструктивно умотворение.

Елементът, който нарочно изпуснах в онзи текст беше всъщност ключовата в цялата пледоария на разсърдения автор-бункар теза, а именно, че автентичната култура у нас ни предпазва от маркетинговите атаки на западните компании и техните "видиотинени" рекламисти у нас. И тъй като съм посветил времето си и на двете теми - брандинг и култура (в доста широк диапазон) ми е смешно-тъжно да чета материали, писани от хора, които нямат реално отношение към нито една от тях. За такива хора е важно, че са чували тези думи някъде из ефира и че имат форум да наставляват "масите" без особено да му мислят. Да, ама не! Нещата никога не са толкоз прости, но на журналистите им се ще хората, които четат менталните им проблясъци да са достатъчно прости, за да не разберат повърхностността на написаното/казаното. В нашия случай например, авторът е посочил, че българската културна идентичност се крепи на поп-фолка и така характерната ни "меланхолия". Последното идвало от навика ни като българи да гледаме с носталгия назад в историята си, а не напред към нови възможни пректи за по-светло бъдеще. Това добре, но мен лично ме обижда, че бардовете на поп-фолка са се превърнали в очите на пишещия брат в стожери на местната култура срещу Запада. На всичкото отгоре тази констатация не е вярна, тъй като именно тези персони повече дори от политиците и актьорите са се превърнали с част от маркетинговата машина, която многопочитаемата от автора Наоми Клайн така отривисто критикува. Това едно. Другото е, че поп-фолкът просперира, защото е с текст на български език, който от своя страна е лесно смилаем и проповядва теми, за които аудиторията обича да чува и я кара да избягт от реалността. Само че в тези теми и в стила на изпълненията и видео клиповете няма нищо автентично местно или оригинално (да не говорим за мелодиите). Кое във въпросните песни или изобщо в цялата чалга "култура" се оказа толкова нашенско, че даже ни пази от опитите на Запада да ни завладее интелектуално и духовно? Ми, точно нищо! И ако Азис и колегите му ще са моята автентична култура, по-добре сам да се предам на Запада, защото в поп-фолка няма основа, а няма и бъдеще за самосъзнанието. При това отпорът на чуждите "модели" у нас никога не се е състоял - и леви и десни ни носеха (и ще ни носят) успешно все чужди модели, защото в България тъканта на народната култура не е достатъчно здрава, за да ни послужи занапред. Да бъдем реалисти и да си признаем, че винаги сме приемали с охота чуждите стилове на живот - от юг 500 години, после малко от Запада, след това много от Изтока и сега е ред отново на дълбокия Запад. И на всичкото това да казваш, че "удържаме" опитите да ни се наслагват модели е хабене на химикалката. 

Колкото до меланхолията, явно авторът се чувства като "червена бабичка", която има необходимост да гледа в миналото. Аз и доста хора около мен не се чувстваме меланхолици и за нас мисленето в перспектива е единствената алтернатива на чалга мисленето и тъпченето на едно място. Не мисля също така, че и политиците в България гледат само назад, просто е нереално и вече не е вярно. Който имаше да лае срещу комунизма или да го защитава, го направи - книги се изписаха, приказки се изприказваха, но ситуацията вече е доста по-различна. Гледната точка на пишещия брат е поредното доказателство не за меланхолията като национална черта у нас, а за това, че все още на много хора им е по-удобно да казват, че меланхолията е налице и да пишат текстове като коментирания тук, за да правят хората меланхолици. Но имам новина за такива като него - сорри, но няма да се вържа, защото ако България е географското място, на което живея, то благодарение на новите технологии и реалности, светът е станал мястото, което изобщо обитавам и всякакви пост-комунизми и псевдо-народопсихологии, като нещото в което той иска да ни убеди, ми се струват направо смешни.  

Към размислите на баш майстора

За двете години на стопанисване на този блог съм бил критичен повече, отколкото ми се е искало. Признавам го. Настоящият, нещо като "юбилеен", пост също се очертава да е такъв - критико-спекулативен. За мое най-искрено съжаление неприятните извори на размисъл се намират по-лесно, често без дори да ги търся.

Този път говорим за една коментарна статия на журналист от в-к "Дума", която премина с известен бъзззз през ФБ-пространството преди 2 дни, а от статистиката става ясно, че като цяло е привлякла доста (над 500) читатели. Нейният млад и напорист автор е прегледал набързо философията, на която се базира бестсейлъра "Без лого" - очерк за мощта на брандовете на канадската му колежка и звезда на антиглобалисткото движение Наоми Клайн. После се е опитал да приложи (някак) модела върху българската среда и влиза в едни хаотични разсъждения...

Резултатите от "деск-експеримента" му, освен че се оказват любопитни за много от хората, които видяха текста, са и повече от съмнителни. Всеки ред в него си заслужава анализа, но ще се постарая да изведа наистина само онези малко на брой части, от чийто коментар може изобщо да има някаква полза:

Изказването в посочения текст, че България се оказала "имунизирана" срещу тоталната експанзия на брандирането (апокалиптично видяна от Клайн), е допълнено от автора с характеристиките "парадоксално" и "интересно". Е, не е нито едното от двете! Защото всъщност настъпването на маркетинговото царство е факт дори и у нас, но явно леснината на словоблудстването не дава възможност на холистичните обществени мислители да се поогледат по-експертно в света, който обитават. Няма нужда от аргументи и инструменти, думата им е чиста монета! Съгласен съм, че средата в БГ е различна от тази в Северна Америка, размахът - да, несравним е, видимите резултати - може би не съвпадат, но механизмът го има в цялата му прелест, при това е заработил доста преди "синьо-червената" мъгла да ни споходи [за справка разсъжденията на проф. Боян Дуранкев в "Началото и краят на Третата световна война"]. Най-елементарната илюстрация, която сега ми хрумва са боядисаните в цветовете на Nestle стени на училищни сгради в София, фактът, че Coca-Cola се продава и в кварталните кафенета, и че "на теория" българинът няма средства да се издържа, но доста народ разнася устройства на Apple, които са в пъти по-скъпи от сходните продукти на други марки и пр, и пр. Списъкът може да стане и по-дълъг, но не това е темата.

Редно е обаче да акцентирам повече на ето този точно пасаж: "Ако някой от новоизпечените пазарни специалисти у нас – това са нова порода уеднаквени и видиотени хора – си бе направил труда поне за един момент да прелисти книгата на Клайн, може би щеше да се усети какво точно липсва в тяхната рекламна атака срещу българското общество." (курсивът е мой - Д.Т.). Като подминем хлапашките наричания от страна на автора по посока на гилдията, цялата "обида" (в официален ежедневник!?), въплатена в думите му изобщо е неграмотна и изумява с фриволността си. И това го пише човек, в чийто материал има вплетени рекламни линкове!?! Похвално е някак, че все пак се е сетил най-накрая, след близо 12 години от излизането й, да разлисти книжката и да й се възхити, но аз съм я чел най-малко няколко 3 пъти в последните 6 години, а пък съм именно от "идиотите", които обучават едни други такива, че и си позволяват да пишат чат-пат по темата. Също така препоръчвам "Без лого" винаги, когато имам възможност за това и съм я коментирал неведнъж с всякакви хора. Нещо повече, чел съм с кеф и други материали на Клайн, както и такива срещу нея. Така правят просветените хора в 21. век, за да са наясно с нещата, за да не са "бройлери", зяпащи тъпо в телевизорите, както наскоро се произнесе един наш именит социолог относно обитателите на медийната ни култура. За да задълбоча безплатния задочен урок към нашия автор, ще подчертая още, че от издаването на книгата на Клайн до ден днешен няма уважаващ себе си автор - независимо академично лице или практик-експерт в брандинга, - който да не я споменава и коментира в материалите си. И това се случва в цял свят. Именно подобен респект към инакомислещия колега, който е чужд на журналистическата "порода" от своя страна, смея да твърдя, че не е несвойствен на професионалистите от комуникационния бранш у нас.

Нещото, от което страдам интелектуално в целия тоя казус е, че в някакъв смисъл статията е пореден опит да се "възхвалява" безрезервно определена книга (като "Капиталът", "Сблъсъкът на цивилизациите" или пък "Мечо Пух" например), защото ми напомня как у нас през 90-те, всеки който си беше поне купил (поне) една книга на З. Фройд, се мислеше за психоаналитик. И не само това. Фактът, че доста от този тип "просветителски" текстове светкавично се превеждат на български език (визирам и последната творба на Клайн) е породено най-вече от много по-елементарни и популистки подбуди, което напълно съвпада с концепцията на маркетинга, че "известните" имена продават сами по себе си. Авторите им са марки, дори и да го отричат. А точно пък кака ни Наоми е 100%-ова такава! В един съвсем пресен материал посветен на "марката Клайн" (2010 г.) Ръсел Белк - многоуважаван от мен бранд-изследовател - без излишни напъни и много интелигентно е описал съзнателно моделираното й маркетинговото поведение. Не ме разбирайте погрешно, страниците с наблюденията й са безценни и разумните хора я четат образовано и компетентно, така както лидерите на неолиберализма са чели навремето "Капиталът" - като коректив, за разлика обаче от вождовете на Изток, които без изобщо да четат каквото и да било (не само защото доста от тях са били напълно неграмотни), са проповядвали "марксизъм" и там други... неща. 

За разлика от автора, който се е описал като ревностен политически коментатор, а в личния си блог ни осведомява, че всъщност не му "пука" за политиката (!?), аз си стоя зад позицията и се чувствам длъжен да отговоря от името на хората от сферата на брандинга и рекламата. Доста от тях всъщност имат значими пазарни успехи и работата им е достатъчно ефективна, въпреки нездравите условия за бизнес у нас. Казвам го с цялото убеждение на човек видял такива хора и такива успехи.

Тук много ми си искаше да избегна финалните коментари, но ръчичките не спряха да ме сърбят! Какво всъщност разбрахме от мисловните напъни на автора? Подобно на всеки средностатистически журналист, очевидно той е специалист по всичко, ерго - по нищо, и защитава онази теза, която е по-вероятно да повиши интереса към и продажбите на медията, за която работи. Та колкото по-очернящо и нихилистично, толкоз българският читател повече ще се зарадва. Колко благородно! Пък на всичкото отгоре тонът е обичайният истерично-саркастичен, така характерен дори за сериозните медии в наше време. Изпълнен е с напрежение и поучения, с негативизъм и изводи "на едро", което само подчертава не филантропските настроения на духа у младия автор-бунтар, а чуденката какво да напише изобщо. Този ден е решил на мушката да са "лошите" бранд специалисти, каквито никога не е виждал [Що ли ми напомня за Карл Май и Жул Верн едновременно!?]. Явно затова, мисля си аз, той смята, че работата им не спори - тъй като се съмнява, че въобще съществуват. Не разбрах само кой има полза от всичкото това, във всеки случай не и читателите на в-к "Дума", нито пък тези на Клайн! 

И моля ви накрая, мили хора, прочетете сами въпросната книга, няма нужда да ви я обясняват посредством политически украсен канал! Човекът поне се постара ни осведоми, че тя е/става за четене!