През-нос-талгичен брандинг

Явно "шокиращите" социологически данни от ноември миналата година, които посочиха, че навръх 25-годишнината от падането на социализмо-комунизма повечето хора всъщност изпитват носталгия по онова време (агенция Алфа Рисърч, 2014), сериозно са повлияли и на маркетинговата среда. Е, да, разликата между социологическото и маркетинговото проучване е тънка, затова няма как да не се вземат предвид подобни обществени нагласи в комерсиалните стратегии. Носталгията отдавна се е обособила като самостоятелен маркетингов инструмент с безспорни качества, особено като говорим за ситуация със силно застаряващо население като това у нас. Причините за милеенето по безвъзвратно отминалата епоха, когато тревата беше по-зелена, а слънцето печеше по-ярко, са разноородни и не са тема на тези редове най-малкото защото и мястото няма да стигне. Очевидно е само, че свободният пазар не е бил справедлив за всички, дори и за онези, които изобщо не са наясно какво означава той и чакат и до днес някой да ни/ги "оправи". И докато повече от десетилетие след промените се опяваше колко било зле по соца и се отричаше всичко направено и произведено в неговите рамки, сега с умиление са говори за кисело мляко с трайност 5 дни, стабилното образование и високо ниво на грамотност, бурканите с лютеница на баба и... за непастьоризираната бира.

"Цакането с топла бира" се превърна в общонароден лаф благадарение на меметичния ефект, които старите български филми имаха и имат дори върху най-прясното поколение в БГ, което памет не му достига да помни "бай" Тошо и ХІІІ конгрес на БКП, камо ли Вълко Червенков и "Любимец 13". Повече ми се струва обаче, че след толкоз години, през които се учехме да бъдем успешни консуматори, все пак "цакането" си остана, но този път с нискокачествена бира. Говоря като цяло, а не само по повод на новата, при това както изглежда успешна още на старата кампания на "Загорка". Евала, че са се сетили и са го изпълнили, въпреки че на поне половината им пазар идеята им е по-скоро мъглява, а изпълнението (като комуникация) е по-скоро силно лустрирано - като за хипстъри - ретро, отколкото каквото е било ретрото на "соц-реализма". Да, по-добре бързоразваляща се бира, отколкото "Fusion". Последната смятам без никакви задръжки, че е обида за жанра изобщо.
Не става ясно обаче защо толкоз време "Загорка" се опитваше да изглежда излъскана "като за световно" и като първа подгласничка на майка-Heineken, пък в същото време води съмнителна битка да се (на)прави на локална. Този пък толкова по-хронологически дълбоко в локалното, че чак нереално. Още по-неразбираемо е защо на всички местни марки вкусовите им качества си остават като на обкусена минерална вода с почти никакъв (отличителен) (добър) вкус. Като активен потребител и наблюдател на този пазар, мога с високо ниво на убеденост да кажа, че бирата в България се пие защото е евтина и рекламните трикове работят, колкото и да се креативни, на къси периоди без да създават никаква емоционална обвързаност и лоялност от страна на страстните потреблители, които биха искали да бъдат удостоени с качествени продукти. Затова и повечето брандове в сектора не се спряха да променят рецептите си и дори го правят сякаш с обороти по-бързи от продуцирането на рекламните клипове и редизайна на бутилките. Ако "Загорка" докаже, че позабравеният вкус на прясната бира е по-добър, със сигурност ще инкасира повече дивиденти от конкуренцията, която разчита на обичайния принцип "нареждай високо, продавай евтино", т.е. "наливай в голямото бутилище, но дръж цената ниска, защото клиентът-БГ е мизерник". Това е отличен шанс да се докаже старата и печеливша максима в брандинга, че "малкото е повече". 

Колко черен е "Черният" Петък?

Представете си картина - мъглява утрин, пропита с неестествена тишина, която от време на време е прекъсвана от нечий стенания, тук-там пушеци от затихващи огньове, победителите пият по едно "отрезвяващото" вино за успеха, а загубилите си превързват раните. Не, това не е описание на моменти от епичните битките при Ватерло или Сталинград, а на кротката събота след (поредния) Черен петък. Ако събития като Super Bowl и фективалът в Кан са връхни точки на рекламния нарцисизъм и демонстрация на маркетингови мускули, то Черният петък е еманация на консумизма в реалните му измерения (уви, аналогията не е моя!). Той е бъг в културната система, тъй като това е начинание, пряко свързано с празника Thanksgiving, който сам по себе си няма общо нито с Християнството, нито с Коледа, нито пък с която и да е европейска или азиатска традиция. Но пък благодарение на медийния шум, нарастващото онлайн пазаруване, както и без/през/граничните пипала на големите ритейл вериги Thanksgiving е замъглен от Moneygiving или по-точно, превърнал се е в спусъкът, отприщващ цял месец на усилено купуване на подаръци и лов на "сделки". Нещо повече, от 2012 г. насам гигантите в бизнеса отварят магазините си, пропити с "луди" и "шок" намаления, още на самия Thanksgiving-четвъртък. А нещо още повече, коментаторите не само не отчитат "инфлация" в значението и ефектите му, заради прекомерната комерсиализация на празника, а, напротив, нарастване и в посока на други времеви и географски пазари (като например Cyber-понеделника) къде поради непримиримото желание на потребителите да купят за себе си и близките си продукти на ниски цени, къде поради "и-аз-мога"-стратегията на магазинища и магазинченцета, които виждат някакъв вид сексапил да участват в начинанието.

(от Trends Photos 2014)

Най-голямата битка току-що отмина, но тя е само началото. Според приблизителните оценки на анализаторите тази година се очаква само в САЩ да бъдат похарчени към 620 млрд. долара за празниците. От репортажите на CNN от различини места на събитието стана ясно, че най-малко в три обекта на Wal-Mart се е налагало да се намесва (при това грубо) полицията, за да озапти нашего брата консуматора. Доста странно, при положение че обичайно виждаме антиглобалисти и/или зелени активисти да лежат на земята с белезници, след като са влезли в схватка с органите на реда, а не помежду си! На повечето снимки и видеа се виждаше, че по-голямата част от хората налитат на кашони с плазмени телевизори и разни други кухненски уреди, а на едното място мъж и жена дори влезли във физическа разпра за кукла Barbie на цена от 5 долара! Пък аз винаги съм си мислел, че точно тази ситуация е хиперболизирана в един филм с Арнолд Шварценегер от близкото минало по повод на фигурка на екшън-герой. 

Любопитно в този контекст се оказва поведението на британците, което, по мои впечатления, остави в почуда дори местните медии тази година. Въпреки че Черният петък не е част от официален национален празник като в Щатите (дълъг уикенд), истерията се оказва точно същата - брутална фронтална атака още в ранни зори, стъпкани хора и някаква неистова агресия към и после радост от плячката сред млади и стари. На онлайн-магазините им е струвала над милион инвестицията за подсилване на системите, за да поемат адекватно удъра. В действителност медиите няма какво да се учудват, тъй като не само че всяка година този ден им пълни новинарските емисии не по-зле от военните конфликти, но и журналистическите екипи са В обектите, за да отразяват (цирка на) нашествията, още преди да бъдат пуснати хората през входовете. И понеже вече споменах телевизорите като очевидно най-ценния трофей при смачкването на себеподобни, то затваряме кръга медии-консумация. Вероятно точно тези, които днес са се сдобили с плазмичка в 6 часа сабалем, догодина ще си стоят в хола и ще викат с цяло гърло към екрана "`Баси, тия хора ще се избият за единия телевизор, бе!".

У нас онлайн-търговецът еMag хвърли една камара пари за предварителна промоционална загрявка преди въпросния ден, но почти моменталически бе наказан с над 700 хил. лева глоба за подвеждане на потребителите и нелоялна конкуренция. Естествено, тези пари са вече изкарани и ефектът на държавното смъмряне е нищожен, тъй като още в тъмни доби е санкцията е била платена от потребителите че и реинвестирана в пуб/шум/личност. Също така, отново се отприщи народното недоволство на онези, които не са се добрали до желаните стоки, понеже самите "желани" стоки се оказват малко и изкупени рано-рано.

В реалния мениджмънт на търговските марки подобни "чернопетъчни" избухвания са по-скоро във вреда. Да, от гледна точка на потребителите, колкото повече, толкова повече, и те уж задължително печелят, но по-широката картина (вкл. историческата такава) посочва, че резултатът е кратък и с малък обхват (хората принципно имат къса памет, както показват и изборите). Не искам да кажа, че догодина няма да има Черен петък, но при развитието на пазарите понастоящем има много други начини да си "цЕнен" и "ценЕн" като бранд при това целогодишно, без да водиш ценОви войни (!внимавайте с понятията), които накрая се оказват воюване със себе си, защото спадащата и обезценена категория - това си ти. Тук именно лъсва фундаменталната разлика между марката-търговец и марката, директно общуваща със съзнанието/вниманието/отношението на потребителите. Първата, независимо че е Wal-Mart, Tesco, ASDA, Amazon, Macy's и пр. има за основа натискането на цените, докато втората има за цел да не е "евтина", поради което Black Friday се явява най-малкото като силно спорен инструмент. Въпрос на гледна точка какво ще наречеш "стойност". Business Wire, например, описва едно нестандартно, насочено към хората, макар лишено от строго идеална цел, действие на младия американски "лайфстал" бранд Naked, който предлага иновативно луксозно бельо. Мениджърите му са решили да използват шумотевицата през тези дни, за да обърнат внимание на проблема с рака на гърдата, като под надслова "Turn Black Friday Pink" отпускат 5 долара в полза на борбата с болестта при покупка на два или повече от артикулите им онлайн. 

Източници:
http://economic.bg/bg/news/4/emag-podvede-potrebitelite-za-poreden-pat.html
http://www.marketwatch.com/story/why-are-retailers-ruining-thanksgiving-2012-11-19
http://www.palmettoscene.org/blog/black-friday-still-meaningful
http://www.businesswire.com/news/home/20141126005727/en/Naked-Turns-Black-Friday-Pink#.VHm97tKUf9k
http://trendsphotos.net/fights-stabbing-at-walmart-black-friday-discount-sales-in-america-2014/
http://www.marketingtechnews.net/news/2014/nov/28/counting-cost-black-friday-crowds-swarm-retailers/

Напред и нагоре

Въпреки че сезонът на отпуските е в разгара си, а както е известно "почивката прави шампиона", кариерното ни развитие не е спряло (вервайте ми!). Че НБУ предлага едни от най-добрите условия за придобиване на висше образование и допълнителна квалификация, това е ясно, макар и нашият образователен "пазар" далеч да надхвърля търсенето по много причини. Всъщност, това което не се преподава и продава в никой университет по света е личното съзнание и мотивация да се развиваш всеки ден, по желание и без пуфтене и пъшкане. Това нещо се носи из въздуха и или го с/хващаш и разработваш сам себе си като потенциал, или си оставаш на мама детето, дето на всяка цена трябва да вземе "вишу" за пред баба и съседите, а после цял живот въпросната хартийка не получава никакво друго покритие освен прах.

Апологет съм на образованието, всякакво такова и като се почне от Майчин дом та до Бакърена фабрика, но трябва да е целенасочено, практично, изпъстрено с креативност и отвореност към новото и непознатото. За тази цел обаче трябва не само даскалите да са на ниво, но и родителите, медиите и дори политиците. Сорри, но такъв е светът, в който живеем понастоящем, а ако не тичаме, няма и на едно място дори да се задържим.

Виждам, че колегите, комуникиращи програмите в НБУ, тази година са се постарали да са интересни и конкретни в посланието си. Напълно в духа на ежедневната употреба на Глобалната мрежа и намаленото време физически да присъстваме на всички места, на които трябва и искаме, те са акцентирали върху личния апел към свързания гражданин. Дистанционното обучение е не само опция, но и твърда тенденция, относно която дори сме догонващи. Тя е възможност да вземеш с оптимални (забележте, а не "минимални") усилия на ума и тялото образованието, подготовката или просто преквалификацията, които са ти нужни. Последното, естестевено, е схващано от нашего брата младия човек като "лесно" не защото му се дават всички условия да се развива и да открие нещо ново във връзка със своите интереси и бъдеще, а защото без усилия ще "метне през рамо" глупаците, които му предлагат материали и общуване в онлайн среда. Да, ама не. То все пак си е въпрос на нагласа, а житейската мъдрост твърди, че който каквото сам си надроби, това ще сърба. 

За съжаление тези плакати бяха поставени на място, което не позволяваше да се виждат добре, не беше локация за точната публика и на последно място - само за няколко дни бяха закрити от обяви за концерти и пр. Иначе са самата истина - всяка свободна от друга приоритетна дейност може да се посвети на научаването нещо ново и полезно, пък откъде - това е въпрос на личен, но разумен избор.

Ако имах 100 поста, 100 поста...

Използвам настъпилата пролет като начало на нещо ново и по-свежо, за да си честитя юбилейния стотен пост с идеята поне още една стотица на навъртя. Уважавам блог културата, особено когато тя допринася с градивна критика, творчество и компетентност за създаването на диалог и споделянето на знания с възможно повече хора без значение от тематиката и от размера на публикациите. Удоволствие и вид отговорност е да си част от това, независимо от факта, че в моя случай писането е част от работата ми, а още едно място, на което да пиша е понякога туу мъч.

За последните четири години вероятно са възникнали много повече въпроси, отколкото е броят на отговорите, които съм направил усилия да дам. Но това е проклятието на любопитството и развитието. Нямам придвид само по отношение на комерсиалната комуникация (като например "Какво, по дяволите, правят от Загорка?"), върху която се е съсредоточила моя милост, но и в по-общ план. Нещата вървяха през "Къде е Маги?" до "Кой предложи Пеевски?". Странно е, когато се окаже, че въпросът е в същото време и отговор и общуване на практика липсва. Със сигурност обаче е по-неприятно, когато отговорите или не се харесват или водят до задънена улица. Нещо такова се случва в милата родина от година насам, през която беше показано на много хора (гласоподаватели, данъкопладци и обикновени нормални), че нямат право да задават въпроси, камо ли да си позволяват да дават "грешни" отговори пред най-личните другари. Само че тази стратегия поражда само порой от интро- и екзо-питания от рода "А сега накъде?", "Тия луди ли са?" и т.н. Отпращайки това си разсъждение по посока на бизнес климата у нас, все си мисля, че отговорите хич не са приятни. Политико-икономическият елит с едно-две движения показа, че страната ни бързо може да се върне до нивото от началото на 90-те и силно намаляващият брой хора да продължават да си живеят в червено-синьо-кафявата мъгла, завладяла периферията на Европа (вмятам само, че НСИ си призна надценяване в броя на населението при преброяването от 2011 г., а "инвестиционният рай" все така си разчита на пияни англичани по морето и на парите на емигрантите). И затова никак не съм сред оптимистите. 

Харесвам реторичните въпроси, тъй като работят отлично като тийзъри (като този на картинката, макар така и да не разбрах за какво се отнася), дори и да не са вербални, а просто да провокират питанката в главите ни. Всеки очаква да чуе/види техния отговор, макар в главата си да има варианти какъв може да е той. Въпреки че по-голямата част от аудиторията е мързелива и иска знанието наготово, а и да е забавно и позитивно, питането е полезно за здравето и е първо и неотменно условие за поставяне на цели за бъдещето. Защото, ако не се запиташ придварително къде искаш и можеш да стигнеш, не само че няма значение накъде вървиш, но се оказва, че някой друг те води. 

Имало едно време... бранд

Обичайно всички приказки започват с „уговорката“, че историите в тях са се случили толкова далеч в миналото, че никой не може да знае дали са истина или не. Повечето не са истина и не им е работа да са. Това е онази клауза в договора с публиката, която е написана с малки букви и освобождава разказвача от линч или съдебно преследване, в случай че някой реши да му повярва. Та тук ни идва думата за брандовете и каналите, по които те достигат да потребителите или по-точно до т. нар. stakeholders. Приликите между тях и приказките са много, но мениджърите следва да внимават и за разликите, и то повече. Днес имаме няколко разказвача и мултимилионна, дори милиардна публика, която има сериозни разлики в медийното потребление, езикови и други културни рамки, различен достъп до средства и опит с продукти. Но посланието на дадена марка трябва да се запази във времето и независимо от мястото. В опозиция на апологетите на теорията на позиционирането, смея да твърдя, че не можем да говорим за една дума, която да наложим с нечие съзнание, а за доста по-мащабен пакет от информация, отличаващ една марка от конкурентите й и мотивиращ повече покупки.

Казахме вече, че приказките са за случки, които не са се случили. Те са митове, чиято историческа стойност клони към нула за сметка на нещо друго, заради което съществуват и все пак някои ги слуша. Уверявам ви, че доста хора го правят. Митовете обаче не са обратното на „истинската“ история (особено на тази писана по учебниците), а форма на знание и според антрополозите те са първата форма на наука. Детските приказки са тяхна по-нова версия, идваща от фолклора на различни народи, т.е. пак от незапомнени времена и със същата цел – налагане на морални ценности, ориентация в света, налагане на властови модели и т.н. Търговските марки са също нещо – разкази с (очаквано) щастлив край, изпълнени със символно значение. Може би бранд митовете не звучат като „знание“, в смисъла на мъдрост, нова информация или пък морални поуки, но всъщност са, тъй като комуникират поне на едно първично ниво за какво съществува един или друг бранд и как се вписва в живота на потребителите. За етапа на разпознаване и диференциране на конкурентите на определен пазар това е добро начало. Слабите разкази обаче си остават просто описание на стоки, докато по-силните от тях започват да привличат определен кръг хора, които живеят в мита и го преутвърждават по-добре от всяка възможна реклама.

Наясно сме, че във всяка приказка има „добър“ и „лош“ герой, нещо „лошо“ трябва да се случи, за да възтържествува в крайна сметка „доброто“. Въпросната поляризация не е чужда на брандинга. По определение марката, която разказва приказката е добрият герой. Разказът й посочва нейната позитивна роля в света на потребителя, решавайки проблеми чрез задоволяването на нужди и се старае да не допуска конкурентите да изглеждат по-добри от нея.

Има две съществени разлики между класическите митове и приказки, от една страна, и съвременния разказ на брандовете, от друга. Първата е от тях е, че той се актуализира не като бива разказван от бабите на децата преди лягане, а по хоризонтала – от субекти от едно и също поколение – това на активния потребител. Втората важна разлика е в каналите, по които процесът се случва. Традиционната реклама вече не е сама в разказването на марковите митове. Свидетели сме на мрежа от отделни канали, които следва да предават парчета информация за даден бранд и той да се събира в съзнанието на публиката подобно на пъзел. Понятието, което се налага в последно време е транс-медийно разказване на истории. По същия начин, по който един филм често може да се превърне в ТВ сериал, комикс или видео игра, или пък обратно, марките са представени в различни формати и разказът им прелива от медия в медия. Марки като Nike например работят усилено да поддържат митологията си на това ниво – срещаме ги във филми, книги, интересни сайтове, магазините Nike town, състезания, социални медии и, разбира се, на улицата. Защо това е важно и дава резултати? Защото комуникацията е двупосочна улица, силно фрагментирана поради особеностите на средата и потребителите са свободни да избират дали и каква информация да получат, което постепенно обезсмисля традиционната реклама, за да даде път на въвлеченото участие. За финал се налага се да употребя една доста „модна“ напоследък у нас дума – катарзис. Силните марки, подобно на приказките, създават разказ, който кара публиката да изтръпне в усещане, което променя човека в позитивна посока, сякаш е, а и до някъде наистина е, основният участник в разказа. Силната история, в която потребителят е въвлечен, го кара не просто да вярва в качествата и ползите на продукта, а да действа – да се ангажира, да се споделя свързана с него информация и да надгражда стойност към марката с активното си отношение. 

Бутибилдинг

Търсенето на различност не е лесна работа и в последната година се натъкнахме на доста крайни примери - т.е. ребрандинги в името на новото и запомнящото се (Mtel, туризмът на България, че дори и Kraft). Тук нареждаме и поредния опит на родната Загорка да избяга от "старозагорските" си корени и да цопне яката в космополитния лайфстайл. Направо казано, Загорка са "загорели" да се представят като широко скроен бранд с местно намигване. Но някак си трудно може да стане като отгоре те натиска сериозната корпоративна политика, а отдолу - заплахата от погрешно потребителско мниение и възприятия. 

Сериозната като амбиции, бюджет и размах кампания от пролетта насам очевидно прави стъпка в посока да се избегне дори локалкото "намигване", за което вече стана дума (и в други постове тук). Концепцията беше представена и коментирана дори в Brandingmagazine, откъдето разбираме, че в дъното на нещата стои лондонската BBH, а идеята е да се предложи на бира-феновете нещо нестандартно като вкус, бутилка и консумативна ситуация. Авторът на статията дори съвсем угоднически хвали инициативата и обобщава, че "Heineken знае какво прави в България", за което по презумпция не бива да се съмняваме, ама ако съдим от последните години, ще излезе, че не е точно така. Сред мои приятели например имаше коментари от рода "Абе, ти разбра ли я тая реклама?". Логичният отговор принципно гласи, че компанията иска да промотира новия дизайн на бутилката (за което би следвало да има похвала), но отговорът на този отговор беше "Абе, то т`ва ясно, ама разбра ли какво "казва" рекламата?!". Всичко това се случва едва при лаунчването на кампанията, а оттогава клиповете станаха доста (имам предвид като сюжети) и явно от Загорка искат да ни поливат с тяхната комуникация цяла година, до дупка, дет` се вика. Има резон де, в случай че искат да надцакат конкурентите. Работата е там обаче, че с цялата си наивност и, направо казано, тъповат хумор, Каменица, Ариана и Астика са по-симпатични. А и не мисля, че на редовия пияч на бира у нас му трябва повече и то точно Загорка трябва да го знаят много добре, тъй като тяхната Live изчезна навремето бързо-бързо.

Ако мога накратко да изкажа наблюденията си върху това, което излиза от спотовете на марката, то бих започнал със следното: има загубен смисъл в превода - кампанията е замислена като "less ordinary" или "unordinary" (ако изобщо има такава дума в английския), което направо си значи "необичайно" или "извънредно", а не "специално". Накратко сумаризирано, отново прозира проблемът на "големите" да глокализират брандинг практиката си, особено игнорирайки езика. Българинът хич не обича да му се случват извънредни неща, колкото и да го отрича, но дори и "специалното" питие в "специалната" ситуция да му харесва, защото той се чувства "специален", всъщност ни води към друга особеност на посланието. Това е "границата" - във всички форми на комуникация в тази кампания (признавам, че принт-примерът по-долу не е мой, но моля за снизхождение, тъй като го ползвам единствено с педагогическа цел!) има противоречие, тъй като вместо напитката да става по-близка до потребителя, сякаш между него и нея изкуствено се поставя бариера. На принтовете има мъже, които буквално се "страхуват" да влязат в контакт с продукта и използват инструменти-посредници за тази цел, какво му е "специалното" тогава, та то си е опасно!? А това, че двама души стоят на един бар и почти не си общуват помежду си, като два самотни коча, с които никой не иска да се отъждествява, е друг вид преграда, да не говорим, че е точно обратното на социалната идея хората да пият напитки като кафе и бира. Продължавайки в тази посока, "социопатията" се усеща и в посока на сручващото се около въпросните персонажи (т.е. в отделните сюжети, които ни се поднасят). ОК, кратките истории са визуализация на редица чисто мъжки фантазии и блянове (дотам "мъжки", че почти се стига до флирт между героите!), но в същото време двамата пичове на бара остават "в страни" от действието. Дори барманът страни от тях посредством преградата на бара, след което изчезва от сцената. 

Всъщност авторът на материала в BM е съвсем прав в едно, че темата може да се експоатира многократно, като става във всеки нормален ситком-сериал, върящ се около един хол и един диван в него, ама като не казва нищо, какво значение има?

Рицарщини

Като любител на футбола всъщност съм и любител на рекламните паузи, които са неизбежен спътник на всеки мач, тъй като арестуваната пред телевизора аудитория трябва да си изпие дозата комерсиална информация. Лошо няма, ама при положение, че и децата знаят, че мъжете са основният потребител на футбол, кому е нужно половината спотове да са на почистващи и перилни препарати и дамски превръзки!? Причините със сигурност са доста тривиални и се намират някъде в кухнята на преговорите между медията и рекламодателя, но ефектът от облъчването клони към нула. Не познавам представител на племето от запалянковци, който с радост и очакване (и дежурната биричка в ръка) да гледа филмче, в което му обясняват колко му е мръсна къщата, колко микроби го дебнат от WC-то, или колко трябва да му е комфортно през един период от месеца, който всъщност всеки мъж гледа да избегне по съвсем некомерсиални причини. 

В тоя ред на мисли да вземем един по-особен пример. Cif Cream е препарат, който - както твърдят - трябва да прави чудеса в миенето на съдове. Сюжетът на спота обаче се опира на имитацията на детска приказка, в която по определение има идин добър герой, който решава всички проблеми, завързали се по време на историята и обичайно става цар. Той хубаво става цар и взима 1/2 царство, ама също така се жени за принцесата, което е важно социално обстоятелство, но това е разсъждение за друг пост. При Cif въпросният "лирически" герой е направо жена в рицарски доспехи, с цел да се подчертае основната и отговорна роля на домакинята като спасител при домашните несгоди и да се "кастрира", казано по фройдистки, таткото в семейството, що се отнася до битовизмите. На яве излизат ред противоречия - първият проблем е, че "рицар" няма форма в женски род, а Жана Д`Арк е единствена по рода си в историята и самата тя (вероятно заради уникалността си) е свършила в огъня, което само по себе си не е много добра реклама на дамското въоръжено крило на рицарството. Вторият е, че за пореден път "феминизацията" на къщната работа, която толкова народ - именно от женски пол - се е избил да тушира и елиминира е репродуцирана за кой ли път, а мъжът-зрител моментално се изключва от съобщението на клипчето. Но кой е казал, че един мъж се справя зле с миенето на чинии и тенджери, все пак сме в 21. век и повечето продукти са замислени за лесно ползване от всички полове, възрасти и технически грамотности. И тоя "рицар смел" от спота да го бяха коронясали за "кралица" в крайна сметка, а не за "крал". То да се чудиш кое е по-чудато тука копито или адаптацията му на български (макар че примерът горе е от друг пазар)!